Родителите са набедени като виновни за всичко и са оставени да се справят сами
Интервю на Валерия Николова с Весела Банова за Българското национално радио
Много често на децата им се случва след някакъв инцидент или проява на нарушаване на телесните граници между тях, да бъдат уловени в един дискурс, който говори за жертви, за насилници, за насилие над жертви, а те нямат думата и няма кой да ги чуе. Това мнение изрази в предаването „Хоризонт до обед“ психологът д-р Весела Банова от Националната мрежа за децата и бивш заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Насилието е нещо вътре в детето, измъчва го изключително много и се появява там, където детето е „извън езика“, поясни психологът.
„И няма възможност да намери думи, с които да говори за себе си или пък няма изобщо кой да се интересува да разговаря с него и да го чуе. И как когато се опитва да контролира своя прилив на агресия и преминаването към действие, изпитва изключително затруднение. Полага огромни усилия, но чудовищното напрежение в тялото му, което преминава в някакво агресивно действие, му спечелва прозвището насилник“, каза Весела Банова, давайки пример с френския филм на Еманюел Берко „Млада кръв“.
Необясним е отказът да се въведе детско правосъдие
Познавайки различни случаи на деца и младежи, които са набедени за насилници, и които участват в истински драми и инциденти, в които някой бива наранен, отново си задавам въпроса защо в нашето общество продължава тази съпротива и нежелание да се въведе детско правосъдие и да има детски съдии, подчерта Весела Банова.
„Нещастни семейства, които не могат да изпълняват функциите си, упадък на бащиния авторитет, голямо движение на хора, безпомощност на институциите да удържат това място, от което може да се говори спокойно и с авторитет, и децата и младежите да намират опори – всичкото това върви в една посока. И защо ние не искаме да имаме детски съдии? Това продължава до +безкрайност. То е по-безкрайно от прехода ни, който не свършва.“
Презумпцията как институциите ще решат проблема с някакви технологии, с които разполагат, води до още по-голяма пропаст между родители и учители, между деца и учители, между деца и родители, защото няма общ език, смята Банова.
При децата агресията е различна от насилието
Тя е на мнение, че трябва много внимателно да говорим за онова, което наричаме агресия или насилие между децата.
„Агресията се появява като знак, че детето се развива – това, че е способно да прави умствена идентификация, нескопосан начин да влиза в контакт, но знак за развитие. Докато насилието може да бъде абсолютно необяснимо. Невинаги при него може да се изолира причина и е свързано с голямо страдание в тялото на този, който го извършва, с пълната липса на адекватни думи, както за човека, който е насилник, така и за околните. Агресивна проява и насилие са две различни неща.“
Весела Банова цитира изследване в седем страни, което прави извода, че при зачестяващи инциденти с деца в едно общество, това е знак за сериозна криза в самото общество. „Това са знаци, които трябва да ни накарат да търсим някакви решения.“
Родителите са набедени като универсален виновник
Психологът не скри опасенията си, че „обществото ни превръща даден инцидент в нещо зловещо, започва да търси виновник, институциите помежду си винаги прехвърлят вината, но в последните години всички се опитват да набедят родителите“.
„Нещо, което е характерно за съвременните юноши е, че за разлика от нас, които сме търсили отговори как от дете ставаш възрастен при родителите, при учителите, в книгите, сега те са оставени толкова сами, че единственият път, по който търсят отговор на въпроса как да стана възрастен, е много често между самите тях. И много често в тази изолираност, самота, те намират отговори, които са деструктивни – наркотиците, провокативни поведения, масов запой, нараняване на телесните граници на другия, тормоз на другия.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Източник: БНР