В тази статия публикуваме резултатите от допитване, проведено от рапортьорите на Национален Юрочайлд форум – България и младежите от „Мегафон“ сред 75 деца от цялата страна, на възраст между 10 и 18 години
Националният Юрочайлд форум е инициатива на международната организация „Юрочайлд“ (Eurochild), изпълнявана в България в партньорство с Национална мрежа за децата и младежите от „Мегафон“. Участниците във форума, т. нар. „рапортьори“, ежемесечно получават или избират тема, по която се допитват до свои връстници в цялата страна. Допитването по темата „Как да се справим с онлайн тормоза?“ е проведено от младежите през февруари 2019 г. Ето и въпросите, които рапортьорите на НЕФ зададоха на своите връстници:
Случвало ли ти се е да преживееш или да станеш свидетел на онлайн тормоз? Ако да, какво точно се случи?
Почти равен е броят на децата, които споделят, че не са преживявали нито са ставали свидетели на онлайн тормоз и на тези, които смятат, че са били жертва или свидетели на този неприятен проблем. Възможно е някои от тях да не разпознават онлайн тормоза като такъв. Младежите най-често са попадали в интернет на разпространяване на излагащи снимки, сексуален тормоз, заплахи и обиди. Те разказват:
„Аз не съм бил тормозен чрез Интернет, но знам, че това се е случило на един приятел. Той ми разказа, че са му правили снимки с мемета и са ги разпространявали във Фейсбук.”
„Случвало ми се е по Facebook – някакъв мъж ми беше писал, че ако не му кажа къде живея има някаква програма в телефона си и може да вземе някоя от моите снимки и да направи все едно съм гола и да я качи във Facebook“
Какво би направил/а, ако някой те обижда или тормози в интернет?
В най-много от мненията си децата посочват, че ще предприемат технически мерки – блокиране, смяна на парола, изтриване на съобщение или докладване на профил. Почти равен е броят на тези, които казват, че биха се обърнали към възрастен и на тези, които биха опитали да се оправят сами, включително чрез саморазправа. Някои младежи са на мнение, че няма да обърнат внимание на обиди и заплахи, отправени към тях чрез интернет. Неголям брой са тези, които ще потърсят квалифицирана помощ – институции, кампании за онлайн безопасност, психолог или педагогически съветник.
„Бих блокирала потребителя и бих отбелязала, че съм непълнолетна, за да могат да включат автоматичната защита“.
„Преди години бих се уплашила. Но ако това се случи днес, бих се обърнала към подходящите институции и ще настоявам докато не си свършат работата.“
Какво би направил/а, ако забележиш, че някой обижда твой приятел или някого, когото не познаваш лично, в Интернет?
В най-много мнения децата казват, че ще се ангажират и ще помогнат, но има и една част, които биха се въздържали, ако тормозеното дете не е техен приятел. Младежите биха посъветвали тормозеното дете да сподели със свои близки, в училище или с отговорна институция, да приложи технически мерки за ограничаване на насилниците, а има и такива, които твърдят, че биха се саморазправили с оказващите тормоз.
„Бих се опитала по някакъв начин да им помогна с каквото мога. Като начало да им дам морална подкрепа. След това бих ги защитила, ако има нужда и се стигне до крайности. Бих желала да разбера какъв точно е проблемът, защото трябва да има такъв след като тормозят човека и бих се опитала да го разреша.“
„Ако не е познат, нищо няма да направя“, „Бих игнорирала ситуацията, за да не пострадам аз“,
„Знам, че трябва да кажа на възрастен. Ще споделя с класната ръководителка и родителите си. В моето училище има и психолог, може да питам и него“.
Как реагират учителите, когато ученик сподели с тях, че преживява или е свидетел на онлайн тормоз?
В най-много от мненията си децата казват, че учителите ще помогнат, друга част споделят, че не знаят как преподавателите биха реагирали. Някои деца смятат, че потвърпевшите или свидетелите на онлайн тормоз не се обръщат към учителите си в такива случаи или че учителите знаят по-малко от децата по въпроса. Има и такива, според които учителите не предприемат нищо в подобна ситуация.
„Мисля, че ще се обадят на полицията или на социалните служби. В час на класа ни разказваха за телефонна линия 116 111, на която можем да се оплачем.“
„Не е нещо, което учениците биха споделили с учител, тъй като тенденцията е учителите да са дори по-слабо запознати в онлайн сферата от учениците.“
„Тях нищо не ги интересува, защо да ги интересува и това.“
Как следва да постъпят учителите с извършителите на онлайн тормоз над връстник?
Според най-много от мненията учителите трябва да уведомят родителите, а друга част смятат, че е редно да се обърнат към инстуциите или към училищните специалисти – психолози и педагогически съветници, директора на училището. Има деца, които смятат, че е важно да се разговаря със самия извършител на тормоза. Появяват се и мнения, че в часовете трябва да се засяга темата за онлайн безопасността.
„Да уведоми родителите и да поговори с двете страни/деца, за да се види каква е причината.“
„Би трябвало да разберат какъв е проблемът или причината, да поговорят с извършителя, да обяснят, че не е правилно. Да предприемат по-сериозни мерки, ако друго не помогне. Ако трябва дори да го накажат.“
„Класният ръководител може да проведе разговор с целия клас по темата за онлайн тормоза превантивно, за да осмисли случващото се и последствията от него.“
Как можем да предотвратим деца и младежи да извършват онлайн тормоз върху връстници?
Най-много деца мислят, че е нужно повече информиране и разговори. Има и предложения за по-строги правила в Интернет пространството, както и за повече активност от страна на самото училище, по-строги правила при случаи на онлайн тормоз, възпитание без агресия, активност на институциите.
„По-голямата информираност е най-добрата превенция, затова сме с две ръце „за“ повече дискусии, интерактивни уроци и извънкласни занимания по темата.“
„Трябва да има контрол от страна на родителите, да проследят в какви сайтове се влиза, какви приятели има в стената си детето.“
„… трябва да се помага на всеки, ако има онлайн тормоз, да се наложи наказание за да не се повтарят повече тези неща“.
„Тормозът се поражда от агресия било психически, физически, очи в очи или по интернет, той се поражда от злоба, агресия и не добре възпитано дете. Ако детето се възпитава да е добро, да обича и когато има проблем да комуникира, тормозът ще бъде избягван.“
„За най-малките деца рискът от онлайн тормоз е по-малък, затова, че те не използват социални мрежи в голяма степен, в по-ранна възраст е важно родителите да почнат да разговарят с децата си за този тормоз, за проблемите и за всички тези конфликти, включващи онлайн тормоза, за да може един ден, ако срещне такъв вид тормоз, то да знае как да постъпи според ситуацията“.
Във връзка с темата и след проведените интервюта с връстниците си, рапортьорите от НЕФ съветват:
„Онлайн тормозът съществува и е нещо опасно, можещо да доведе до много сериозни последици – било то психически, емоционални, дори физически. Трябва да се говори и обяснява на младите за това. Младите трябва да знаят как да постъпят в такава ситуация. Трябва хората, дръзнали да направят фалшив профил и да тормозят или от собствения профил, трябва да знаят, че има последици и ще бъдат спрени незабавно, така че да не се осмеляват да действат.“
