Забелязвате ли разликата в сканираните изображенията на мозъка при тези две малки деца? Те принадлежат на деца на една и съща възраст, едното от които е подложено на емоционална злоупотреба, а другото се радва на щастлив живот у дома. Изображението вляво е по-слабо структурирано и много по-голямо от това вдясно. То представлява мозъка на здраво тригодишно дете със среден размер на главата. А изображението вдясно, което е много по-малко и има повече замъглени участъци, представлява мозъка на тригодишно дете, преживяло сериозна емоционална травма и неглижиране.
„Детето страда от остра липса на сензорна стимулация“, пише професор Брус Пери, завеждащ психиатричното отделение на Детската болница в Тексас. Той споделя изображенията в доклад, изследващ как неглижирането в детството влияе върху развитието по-късно в живота. „Тези снимки показват отрицателния ефект на неглижирането върху развитието на мозъка“, обяснява Пери.
Мозъкът на това дете е значително по-малък от средното за възрастта, има по-големи кухини и атрофия на мозъчната кора. Това означава, че детето ще страда от забавяне в развитието си и проблеми с паметта. Атрофията на мозъчната кора често се среща при хора, страдащи от Алцхаймер.
Добре известно е, че физическото насилие може да увреди детския мозък и да доведе до усложнения за цял живот, понякога дори до смърт. За последиците от емоционалната злоупотреба се замисляме по-рядко, но те са не по-малко вредни за здравето на детето.
Пери обяснява, че децата – и възрастните – които са се сблъскали с емоционално неглижиране, по-късно срещат особени трудности в изграждането на здравословни отношения с партньор. Те могат да попаднат във връзки, в които са твърде осланящи се и зависими от един човек или да останат социално изолирани.
Няколко изследвания показват, че децата, преживели емоционален стрес още от малки, се сблъскват с проблеми с емоциите и паметта си. Изследване на Детската болница на Станфорд от 2009 г. установява, че децата, страдащи от посттравматичен стрес и по-високи нива на стресовия хормон кортизол е по-вероятно да имат по-малък хипоталамус – частта от мозъка, отговорна за паметта и чувствата.
Д-р Виктор Карион, детски психиатър от болницата, казва: „Въпреки че ежедневните нива на стрес са необходими, за да стимулират нормалното развитие на мозъка, твърде високите нива могат да бъдат вредни. Не говорим за стреса, предизвикан от писането на домашно или спор с родителите. Говорим за травматичен стрес. Тези деца се чувстват, все едно са заклещени по средата на улица с летящ насреща им камион.“
Други изследвания свързват високите нива на стреса в детството с високо кръвно налягане, сърдечни заболявания и затлъстяване по-късно в живота.
„Здравословното развитие на нервната система, което позволява оптимално социално и емоционално функциониране зависи от внимателната и любвеобвилна грижа в бебешка възраст и възможностите за изграждане на разнообразни връзки с други деца и възрастни в детството“, заключава Пери в своя доклад.
Източник: nypost.com
Снимка: Bruce D Perry/The Child Trauma Academy