В днешно време все по-често имаме чувството, че сексуалното насилие над деца се увеличава, а случаите на злоупотреба се множат. Дали това наистина е така е трудно да се каже, обяснява американският консултант и експерт по въпросите за предотвратяване на сексуалната злоупотреба с деца Шани Золдан-Вершчлейзър. Сексуалната злоупотреба все още е деяние, за което не винаги се съобщава. Но днес има много повече признания и свидетелства на жертви, отколкото когато и да било. Статистиката показва, че с всяко десето дете в САЩ ще бъде сексуално злоупотребено, преди то да навърши 18 години.
Това е тема, която не може да бъде пренебрегната. Затова през февруари тази година в щата Ню Йорк беше приет нов нормативен акт (Child Victims Act), който разширява възможностите за децата – жертви на сексуална злоупотреба, да подведат под отговорност извършителите. През юни, асамблеята на щата Ню Йорк одобри Закона на Ерин (Erin’s Law), който задължава държавните училища да провеждат образование за предотвратяване на сексуалната злоупотреба.
Трябва да се съсредоточим върху предотвратяването на посегателствата. Преследвачите са много добри в това да откриват деца, които имат проблеми и са уязвими, обяснява Шани Золдан-Верчшлейзър. Има много неща, които родителите и хората, полагащи грижи за деца могат да направят, за да предпазят децата си, допълва тя.
Научете децата си, че чувствата им имат значение и че заслужават уважение
Това не означава, че децата могат да управляват дома или да правят каквото си решат. Означава, че когато детето сподели за своите чувства, трябва да засвидетелстваме внимание и разбиране. Често ни се случва, след като сме приготвили и похапнали обилна вечеря, непосредствено преди лягане да чуем от сина или дъщеря си: „Гладен съм!“ Обикновено в тази ситуация реагираме с: „Няма как да си гладен, току-що яде“ или нещо подобно. Нищо не ни пречи обаче да опитаме да отработим ситуацията по начин, който ще засвидетелства внимание към чувствата на детето, без да ни се налага да отстъпваме от позициите си и правилата у дома. Като например: „Съжалявам, че си гладен, но ще трябва да изчакаш до закуска“ или „Разбирам… Можеш да хапнеш един морков, ако искаш.“
Уважението към чувствата на детето му дава усещане за себе си и му помага да разпознава емоциите си. Тази способност е първата крачка към това, то да може да усети кога нещо не е наред. Преследвачите разчитат на факта, че децата са лесно манипулируеми. Затова децата, които имат по-голяма увереност в усещанията си за редно и нередно и получават потвърждение за това от доверените възрастни, имат предимство в избягването на посегателства от недобронамерени хора.
Потвърждавайте, че тялото на детето си е негово
Децата имат нужда да разберат, че на никой не е разрешено да докосва интимните им части, да ги гледа или да ги обсъжда извън определна среда, като например лекарския кабинет, банята и пр. Говорете за тези неща с децата още от 2-годишна възраст. Може да започнете с разговорите по време на къпане или тоалетно обучение. Старайте се да го обясните така, че детето да разбере – че тялото си е само негово и никой няма право да го пипа, особено по интимните части, които може да му покажете. Кажете му още, веднага да ви съобщи, ако някой го пипа, защото работата ви е да го пазите и защитавате.
С порастването на детето можете да навлезете и в повече детайли, които то е способно да разбере, като например разиграване на сценарии „Ами ако…“, разговори по темата и ролеви игри. Убедете се, че детето осъзнава, че тези правила са приложими за всеки. Кажете му, че никой не бива да го кара да се чувства неудобно, независимо дали е роднина, братовчед, съсед или друг. Това никога не е редно. Уверете го, че ще му повярвате, ако ви съобщи за подобно поведение от свой близък. Много деца не са наясно с това, ако не им го кажете.
Уверете се, че децата разбират разликата между „тайна“ и „изненада“
Учете децата, че никога не бива да пазят в тайна от вас ситуациите, които засягат интимните им части. Можете да дадете за пример посещение при доктора, при което се налага той да гледа или дори докосва интимните части на детето. Обяснете му, че в този случай това не е нередно, защото докторът иска да се увери, че детето е здраво. Но най-важното – кажете му, че това не е и не бива да бъде тайна. Родителите трябва да бъдат в кабинета, докато детето е преглеждано или поне да знаят за прегледа, а после да го обсъдят с детето.
Обяснете на детето разликата между пазене в тайна на изненада и тайна, която никога не бива да бъде казвана. В случая с изненадата, онзи, за когото е предназначена, накрая разбира за нея и се чувства добре. А тайна, която никога не бива да бъде казвана на родителите не е редна и накрая може да ни накара да се почувстваме зле или тъжни. Това е от ключово значение за детето, защото преследвачите правят всичко възможно да накарат децата да пазят тайна.
Споделяйте собствени истории и включвайте възможно повече чувства и усещания
Децата взимат пример от възрастните наоколо и се учат от тях за значението на случващото им се. Затова е полезно да споделяте собствения си опит. Това ще помогне на децата да научат какво означава да изразяваш чувствата си и ще им даде думи, с които да обяснят онова, което не разбират. Не е необходимо историите, които им разказвате да са свързани с насилие или злоупотреба. Важното е да моделирате какво означава да споделяш съкровени и понякога неприятни усещания. Например, да разкажете как сте се подразнили от трафика сутринта, защото заради него сте закъснели за работа. Опишете колко неприятно сте се почувствали, как ви се е свил стомахът, а ръцете ви са се изпотили. Разговорът за тези чувства с детето ще му позволи то само да споделя и говори за своите чувства на гняв, объркване, щастие, тъга и да разбере, че и другите също могат да се чувстват така.
Искайте разрешение, за да докоснете детето
Когато искаме малки разрешения от децата, те развиват чувстворто, че контролът върху телата им е в техни ръце. Ако в този момент в живота им се появи преследвач, те ще имат база за сравнение и ще могат да разберат, че чувството е различно от обичайното. Например, попитайте детето за разрешение да му оправите коланчето или шнолата. Практикуването на тези разговори ще помогне на детето да осъзнае, че преследвачът не му иска разрешение за подобни неща и то ще може по-добре да забелязва недобронамерените хора.
Овластявайте децата да казват „не“ и да говорят открито
Окуражването на честността за онова, което изпитват и отстояване на физическите им граници помага на децата да добият контрол върху телата си. Оставете детето да се възпротиви на прегръдката и вместо нея да предпочете ръкостискане. Това му покзва, че то има право на избор. Все пак, децата може да не са способни да кажат „не“ и да спрат някой, който иска да злоупотреби с тях. Те не са склонни и да говорят за злоупотребата. Затова е важно да ги убедим, че дори да не са могли да кажат „не“, дори да не са могли да спрат случващото се, много важно е после да кажат на някого за това. Обяснете им, че ще им повярвате, независимо какво е станало и няма да загазят, само защото са ви споделили.
Родителите могат да помогнат на децата да споделят своите истории за злоупотреби и да получат помощта, от която се нуждаят. Предпазването от злоупотреба е също толкова важно. Като даваме на децата необходимите им инструменти, можем да ги научим как да се пазят и да ги подкрепим, ако попаднат в травматична ситуация.
Д-р Шани Золдан-Верчшлейзър оглавява „Магену“ – организация, посветена на превенцията на сексуална злоупотреба с деца.
Източник: https://nytimes.com
Снимка: Ulrike Mai, Pixabay
