Следя новините с интерес. Великобритания напусна ЕС. Великобритания няма проблеми с количествата ваксини. В Сандански майка убива двете си деца, това се случи само преди два месеца. В Севлиево баща намушка детето си преди седмица. Спирка на метрото е затворена заради Перловска река (за Темза нямам данни).
Размислих се за Великобритания – харесвам зелените ѝ хълмове, така и не свикнах с вкуса на овчарския пай, но със сигурност ще ми липсва съвместната работа със жителите на тази страна. Защо ли – ами защото след като видят, че институциите и процедурите, в които безрезервно вярват, са компрометирани, то тогава има процедура и за промяна на статуквото. Не говоря за промяна на политическата власт, нито измисляне на поредния бюрократичен формуляр. Говоря за събирането на експертите, анализирането на ситуацията, волята за промяна и осъществяването на тази промяна.
Какво правят във Великобритания за да гарантират сигурност на децата и младите хора?
След няколко случая, като смъртта на 17 месечното бебе Питър и тази на Виктория К., жителите на острова се замислят как така социалните служби не са забелязали на време този риск, при положение, че и двете деца са били в контакт със здравните и социалните служби. Така добре разписаните и изпълнени идеално процедури не сработват. И какво правят във Великобритания? Ами преразглеждат наново цялата си философия, закони и практика. За да са възможно най-убедени, че няма да допуснат пак да се случи това.
Създават стратегии, променят законите, създават нови структури…
Създават няколко стратегии, сред които „Всяко дете е важно“, променят законите, създават нови структури и както казва Лорд Леминг, авторът на доклада, провокирал всички промени – докато е от съществено значение да се гарантира, че политиките, структурите и законодателството са твърдо установени, жизненоважно е политиките и процедурите да са стабилно и последователно прилагани, за да гарантираме сигурност на децата и младите хора.
В наш контекст вероятно ще се окаже, че всички институции са свършили работата си
В наш контекст вероятно или ще се окаже, че всички институции са свършили работата си в рамките на „правомощията си“, или ще се намесят всички институции чрез инструментите си за „подкрепа“ – контролните си органи, които ще дадат препоръки. Дори може да има наказани служители. Може и глоба да бъде наложена! И така до следващия път. Ако държавата реши да се намеси, то ще е чрез въвеждането на поредния административен товар за работещите на терен. В крайна сметка, повече време на социалния работник е заето с попълване на планове, протоколи и доклади, от колкото с реална директна работа с хората.
Преди повече от 10 г. в Сандански
Преди повече от 10 г. в Сандански имаше скандален случай на домашно сексуално насилие над 3-годишно дете. Тогава се създаде т.нар. Координационен механизъм за реакция в случай дете жертва на насилие или риск от насилие и кризисна интервенция. Редица институции подписаха този координационен механизъм – революционна стъпка в борбата с насилието над деца. Определено бе крачка напред. От средата на миналата година вече този механизъм е част от закон. Какво обаче не направихме?
Защо след 10 години отново имаме случай на тежко насилие в Сандански?
Единият отговор е, че не подготвихме достатъчно добре хората на терен. Другият се крие в голямото текучество и нуждата от непрекъснато обучение на множество различни специалисти – социални работници, полицаи, прокурори, съдии, лекари, учители. Третият отговор е в нагласата на много хора «то това си е тяхна работа». Четвърти е миниминизирането на проблема от близки и роднини. Пети е, да, процедурите ни се нуждаят от подобряване. Шести – грижата за психичното здраве е пренебрегвана с години. Седми – децата на злоупотребяващите с алкохол и наркотици родители, не са деца в риск. И така нататък.
Всяка година се прави анализ на действието на Координационния механизъм.
Всяка година се прави анализ на действито на Координационния механизъм. Правят се препоръки. И така до следващата година. Анализът обаче не е самоцел – анализът служи за предприемане на действия. И ми се струва, че моментът за действие е назрял. Необходимо е не само да изброяваме проблемите, а и да предприемем реални действия – да помислим как наистина да подкрепим тежката работа на работещите на терен специалисти, да признаем, че домашното насилие не е само домашен проблем и да проявим воля за промяна на системите към по-добро сътрудничество, повече професионализъм и познание за проблемите, прилагане на индивидуалнен подход.
Но… само да минат изборите…
Коментар на Петя Димитрова, Програмен директор „Международни програми и проекти, международна дейност, анализи и детско участие“ в Институт по социални дейности и практики
Източник: news.bg
Снимка: pixabay.com
