Кризисният център „Надежда“ за деца, пострадали от насилие, и с приоритетно настаняване на деца, пострадали от трафик, затваря врати от 01 януари 2021!
Центърът беше отворен от Фондация „П.У.Л.С.“ съвсем наскоро – в началото на 2020 година, с много любов, желание и вяра.
„Поставихме си амбициозната, но напълно осъществима задача, да предоставяме комплексна грижа и подкрепа на деца, пострадали от най-тежки форми на насилие“, пишат в отворено писмо П.У.Л.С.
„Щастливи бяхме, че отварянето на този център ОБЕДИНЯВА Столична община, Национална комисия за борба с тарфика на хора и Фондация „П.У.Л.С.“ Вярвахме, че всички ние заедно можем да създадем среда на подкрепа, разбиране и грижа за най-тежко пострадалите деца.
На церемонията за откриване десетки представители на институции – МТСП, АСП, ДАЗД, МВР и др., декларираха своята готовност и желание да подкрепят общите ни усилия.
За съжаление, всичко това остана само в сферата на добрите пожелания.
Скоро след откриването на центъра, липсата на сътрудничество и координация между институциите и системните проблеми станаха ежедневие за екипа на центъра, който полага грижи за едни от най-тежко пострадалите от насилие деца.
Системната липса на сътрудничество и координация между институциите УБИВА децата.
Фондация „П.У.Л.С.“, като организация с 21 години опит, експертиза и добри практики, отказва да продължи работа в тази враждебна и нараняваща децата среда, която осакатява бъдещето им.
Въпреки всички трудности през последните месеци, екипът на Фондация „П.У.Л.С.“ показа на 16 деца и техните родители, че има кой да ги чуе, разбере и подкрепи.
Ако ние наистина искаме децата ни да растат ЗАЩИТЕНИ, ние, възрастните, авторитетите иинституции, трябва да се обединим около нуждите на тези деца и максимално да работим в насока „НАЙ- ДОБРИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО“, а не да влизаме в незряла конкуренция на властимащи и изпълнители.
Всички ние е важно да намерим общ език и възможности да подобрим системата за закрила на детето в България, която определено вече е дълбоко дискредитирана.
Остава надеждата, че институциите, включени в системата за закрила на децата, ще успеят в бъдеще да си подадат ръка и да чуят гласа на детето.
Ето и някои от реакциите в социалните мрежи на експерти, граждани и социални работници по повод закриването на центъра:
Ужасяваща незаинтересованост и безхаберие на институции и местни власти, за които очевидно децата нямат значение. Георги Апостолов
Кризисните центрове за деца жертви на насилие са много трудна услуга. Нерешеният въпрос с детското правосъдие обаче ги съсипва. Всички знаят в КЦ по фатален начин се смесват групи деца, които не трябва да са там заедно, но се настаняват, защото липсват услугите. Резултатите са пагубни. Катя Кръстанова
Все повече ще липсват услуги. Такива услуги , които поставят детето в центъра и следват неговите приоритетни нужди! Такава, каквато беше и Горещата телефонна линия, която Фондация „Асоциация Анимус“ администрираше. Екатерина Велева
През годините много стойностни програми за подкрепа на деца и семейства в риск правят опити да алармират, че има много сериозен системен проблем, поради който подходът в България е ориентиран към „документите“, а не към хората…. Мисля, че колегите от ПУЛС са много смели да се изправят пред бюрократичната машина! Бойко Ценков
От НПО и дарителите се очаква да запълнят дупка, огромна дупка в държавната политика за закрила на децата. Ако не бяха дарителите, тези деца нямаше да има какво да ядат – буквално, защото с бюджет от 2,22 лв. на ден няма как да се осигури хранене. За възнагражденията на специалистите също много сме говорили, около 500-600 лв. за 24 часова работа. НО, тук има огромно НО – всички тези предизвикателства могат да се решат и се намират решения, стига държавните институции да не пречат…Юлия Андонова
Едно от най-тягостните неща в социалната работа с деца в риск е, че не може да се работи самостоятелно. Зависи от благоволението и съдействието на служби и институции, които често нямат нашето желание да помагат. Истински късмет е, да имаш подкрепа и да не ти се пречи. Антоанета Иванова
