Насилието над деца е проблем на цялото общество. От него губят не само жертвите, но всички ние – морално, човешки и дори икономически. Проблемите, които се свързват с преживяна агресия и насилие в детството са многобройни, лишават човешкото същество от възможността му да разгърне личността си в пълния и капацитет и често са жестоки, дори пагубни. Децата, преживели насилие, много по-често разиват депресии, изпадат в самоубийствени настроения, посягат към наркотици или извършват криминални деяния. Децата, преживели насилие, много по-често на свой ред стават насилници. И порочният кръг се затваря, а обществото се изправя пред още едно поколение, общуващо чрез агресия и унижения. Как можем да спрем насилието над деца? Допустимо ли е то дори в минималните си прояви – на „безобиден“ шамар, крясъци и унижаващо поведение? Чуйте какво мислят известните лица на България.
| „Крясъците, наказанията и физическото посегателство не помагат. Те увреждат.“ Поли Генова |
„Не можеш да очакваш, че едно дете ще даде най-доброто от себе си като потенциал, ако ти си го пречупил и смачкал.“ Йоана Буковска-Давидова |
| „Децата са бъдещи възрастни. Нека се замислим какви възрастни бихме искали те да бъдат.“ Ивайло Захариев |
„Отговорността за агресията, която проявяват децата е на възрастните.“ Мая Манолова |
|
„Всеки наш жест, всяка наша дума, нашето поведение се отразява на психическото здраве на децата.“ |
„Шамарът е насилие, не толкова защото боли – болката се забравя, а защото остава споменът за унижение.“ Георги Господинов |