Законът за правата на човека определя детето като всяко човешко същество на възраст под 18 години. През 2014 г. УНИЦЕФ посочи, че по света има 2.2 милиарда деца (Състояние на децата по света в числа, 2014, Всяко дете е значимо).
Децата са човешки същества, следователно те имат абсолютно същите права на човека, както и възрастните. Въпреки това се счита, че децата имат особена нужда от грижи и подпомагане и поради тази причина те също имат свой „собствен“ договор за правата на човека – Конвенцията за правата на детето (КПД).
КПД е приета от Организацията на обединените нации през 1989 г. и влиза в сила на 2 септември 1990 година. КПД се прилага по отношение на всички деца на възраст под 18 години в държавите, които са я приели, и в почти всяка държава по света Конвенцията е приета. Само Съединените американски щати и Сомалия не са ратифицирали Конвенцията.
Защо е важна КПД?
КПД е най-широко ратифицираният документ за правата на човека по целия свят. Тя е епохално събитие в историята на правата на децата, защото е първият правнообвръзващ международен документ, приет специално, за да защитава правата на децата.
КПД не предлага на децата повече права, отколкото на останалите човешки същества, но признава, че могат да са необходими допълнителни гаранции, за да сме сигурни, че децата имат достъп до правата на човека, които притежават всички. Сред останалите международни споразумения тя се отличава с това, че съдържа пълния спектър от права на човека: граждански, политически, социални, икономически и културни права.
КПД отбелязва смяната на начина, по който се гледа на децата, тъй като КПД признава децата за индивиди с права и отговорности, които отразяват техните способности за развитие. В допълнение, КПД предлага рамка за претендиране на правата на децата.
Ако всяко дете, независимо от неговия джендър, етнически произход, социално положение, език, възраст, националност или религия, има тези права, тогава всички те имат и задължението да се уважават по хуманен начин. Ако децата имат правото да бъдат защитавани от конфликти, жестокост, експлоатация и изоставяне, тогава всички те имат и задължението да не се обиждат и нараняват взаимно. Ако децата имат правото на чиста околна среда, тогава всички те имат и задължението да правят всичко, което могат, за да се грижат за своята околна среда.1
Как работи КПД?
На всеки 5 години държавите, които са страни по КПД, трябва да докладват пред Комитета по правата на детето относно отбелязания напредък при гарантиране спазването на правата, включени в Конвенцията. Други организации също се приканват да подават доклади, а НПО много често избират и докладват за евентуални нарушения на Конвенцията, които не се споменават в официалния доклад на правителството.
Комитетът включва независими експерти и след като разгледа всички подадени доклади – тези на правителствата и тези, които са подадени от НПО, провежда сесия в Женева, на която задава въпроси на представителите на правителствата и издава поредица от Заключителни наблюдения. Те представляват препоръки, които държавите трябва да изпълнят, за да коригират или подобрят сверите на дейност, в които Комитетът счита, че Конвенцията не се изпълнява правилно. Проверката за спазването на тези препоръки се извършва следващия път, когато правителството представи своя доклад.
КПД съдържа 54 члена, които включват пълен и широк набор от права – граждански, политически, културни, социални и икономически, и изпълняват функцията на рамка за защита на правата на човешките същества на възраст под 18 години. КПД се основава на 3 категории права и се ръководи от четири основни принципа.
Положението на децата: факти и цифри
КПД е огромна крачка напред към започване на процес на формализиране на правителствените задължения и някаква форма на търсене на отговорност. Въпреки това, тя беше само началото на един процес. Във всяка държава по света правата на децата трябва да изминат дълъг път, преди да достигнат съответствие със стандартите, предвидени в Конвенцията.
Децата по света
От 2.2 милиарда деца по света, 600 милиона живеят в крайна бедност. Това означава, че едно на всеки четири деца живее с по-малко от едно евро на ден.
Всяка година почти 9 милиона деца на възраст под пет години умират от масово предотвратими болести. Въпреки това, техният брой беше доста по-голям преди 20 години и продължава да намалява.3
17,000 деца умират от глад всеки ден.
ООН прогнозира, че около 250,000 деца – момчета и момичета на възраст под 18 години, се асоциират с въоръжени групи или въоръжени сили.
Повече от 100 милиона деца на възраст, на която трябва да посещават начално училище, не ходят на училище, като повечето от тях са момичета, отколкото момчета.
Децата в Европа
Децата в Европа са изправени пред редица проблеми, а следните статистически данни представят съвсем малка извадка. В останалите раздели от тези клонове са предоставени и други данни за някои от конкретните проблеми.
Правата на децата в Европа
- Много деца са жертви на насилие в семейството, в общността, в домовете за настаняване и в други институции.
- В Централна и Източна Европа 35% от учениците, отговарящи на една анкета, казват, че те са били насилвани през последните два месеца преди интервюто, като техният процент варира от 15 до 64%.
- 19% от децата в ЕС изложени на риск от бедност.
- Повече от 626,000 деца живеят в домове за настаняване в двадесет и двете държави, които са част от Централна и Източна Европа и Общността на независимите държави, ЦИЕ/ОНД.
- Някои групи деца са обект на дискриминация, често въз основа на множество признаци. Например, децата роми често са обект на изключване от образованието, а техният достъп до здравеопазване може да бъде лош. Много деца с увреждания редовно са обект на предразсъдъци или липса на информираност и по подразбиране се изключват от участие при взимането на решения, които ги засягат.
- Въпреки че Европейският съюз е един от най-богатите райони в света, деца в този район продължават да живеят в бедност. 9% от децата под 14 години живеят в домакинства, в които няма възрастни, които работят за заплата. Детската бедност и социална изолация са се увеличили драстично в някои държави членки на ЕС през последните двадесет години, като малките деца са изложени на по-голям риск от относителна бедност в сравнение с всички останали групи.
Телесното наказание като вид насилие над деца
В законодателството за правата на човека се признава, че децата имат право на защита срещу всички форми на насилие, включително срещу телесното наказание у дома, в училище и във всяка друга институция. Въпреки това обществата по целия свят, включително в много европейски държави, все още толерират и дори одобряват някои форми на насилие срещу децата, по-конкретно тези, които се налагат у дома.
През 1998 година Европейският съд по правата на човека издаде знакова присъда (А срещу Обединеното кралство), първото решение за налагане на телесно наказание от родителите. Детето „А“ – младо момче от Англия, е бито от своя доведен баща с бастун, при което му се причиняват сериозни синини. Европейският съд установи, че правото на момчето на защита от деградиращо наказание е било нарушено.
Към месец юни 2011 година, телесното наказание е незаконно в училищата на 117 щата, въпреки че само в 29 от тях децата за защитени от насилствени наказания, независимо къде се намират те, дори и в дома им. Двадесет и две държави членки на Съвета на Европа са забранили насилието в дома, в училищата, в системите за изтърпяване на наказания и в системите за полагане на алтернативни грижи.
Източник: Съвета на Европа
Можете да свалите пълния текст на Конвенцията за правата на детето от тук