Ако дете или тийнейджър попадне в ситуация, в която върху него или негов близък се упражнява тормоз или насилие, винаги е важно да се потърси помощ – за да бъде спряно насилието и последствията от него! Решението за това понякога е трудно, защото може да се чувстваме изплашени или да ни се струва, че ако потърсим помощ ще стане по-лошо, но истината е, че ако не потърсим сепциалисти и не кажем на никого какво се случва, няма как да спрем насилието и последиците от него могат да бъдат наистина страшни за нас или нашите близки.
Ситуациите на насилие са много и различни – това може да е физическо насилие (удари, шамари, бой), психическо или емоционално насилие (обиди, заплахи, изнудване), сексуално насилие (въвличане на дете в действия със сексуален характер), неглижиране (липса на грижа), тормоз, трафик или експлоатация на детски труд. Ако не сме сигурни дали става въпрос за насилие, ето тук има пояснения каквое то и как да го разпознаем.

Ако пък станем свидетели на насилие над дете или тийнейджър, по закон сме длъжни да подадем сигнал за това до отдел „Закрила на детето“, Държавната агенция за закрила на детето или полицията. В пртивен случай поделжим на глоба от 1 000 до 5 000 лв.

А ето и няколко телефона, с които също можем да се свържем и да получим помощ, ако ние или наш близък сме станали жертва на насилие:

112 – Национален спешен телефон, на който можеш да се обадиш, ако си в ситуация, в която има нужда от спешна реакция и намеса на полиция или Бърза помощ. Там ще те попитат каква е конкретната ситуация и ще изпратят екип веднага на адреса.

116 111 – Националната телефонна линия за деца. Тук можеш да се обадиш, ако си в трудна ситуация и имаш нужда от информация, помощ, съвет или насочване. На линията отговарят обучени хора, които ще те помолят да им разкажеш за ситуацията и ще ти помогнат със съвет, консултация или, ако е необходимо, ще те насочат към място, където да получиш по-продължителна психологическа подкрепа.

124 123 – Българската линия за онлайн безопасност. Ако онлайн има публикации, видео, снимки или друго съдържание, които те притесняват или пък поведение – заплахи и обиди, тормоз, изнудване, кражба на профил или лични данни, измами или подвеждане, насочени към теб или твой близък, можеш да потърсиш помощ на този телефон или в Центъра за безопасен интернет на https://www.safenet.bg/bg/. Професионалистите, които работят там, ще ти помогнат със съвет или консултация и ще търсят решение заедно с теб; също така, ако става дума за престъпление, ще подадат директно сигнал до полицията.

116 000 – Националната телефонна линия за изчезнали деца е насреща, ако смяташ, че ти или твой близък сте в опасност заради бягство от вкъщи, отвличане, изгубване или друга подобна ситуация. Професионалистите, които работят тук, ще подадат сигнал директно до полицията, както и ще търсят възможности за получаване на психологическа помощ.

02/ 981 76 86 или 0800 18676 – Горещата телефонна линия за пострадали от насилие. Ако ти или твой близък сте пострадали от насилие можеш да се обадиш от 09.00 до 21.00 часа. Обаждането на първия телефон е на цената на един градски разговор, а на втория е безплатно. Хората, които отговарят на тези телефони, са специално обучени, за да можете заедно да вземете решение за следващите стъпки за излизане от ситуацията, както и да те насочат към места, на които можеш да получиш убежище и психологическа и юридическа подкрепа.

Ако ти или твой близък сте жертви на насилие, можете да се обърнете и към Зона ЗаКрила – място, в което психолози, социални работници и юристи ще ви помогнат. Зона ЗаКрила има в областите София: 0 876 692 280, Монтана: 0 897 011 347 и Шумен: 0 893 361 104.

Не на последно място, ако имаме нужда от помощ, може да се обадим на който и да е от тези телефони, без да се колебаем дали това е правилното място. Хората, които работят там, поддържат връзка и помежду си, и ще ни насочат, ако се окаже, че конкретно те не могат да помогнат.