По предложение на Министерство на правосъдието в Парламента ще бъде внесен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие (ЗИД на ЗЗДН). В момента тече обществено обсъждане на законопроекта. Както се казва в мотивите към него, промените са продиктувани от необходимостта да се отстранят слабости и пропуски в действащата нормативна база и за изпълнение на препоръките на Европейската комисия и на различни контролни и мониторингови механизми по конвенции на ООН в областта на правата на човека, имащи отношение към проблемите на насилието над жени, и привеждането на българското законодателство в съответствие с европейските законодателни практики и международните стандарти в тази област.
Домашното насилие е изключително тежък проблем в българското общество, който често остава в рамките на семейството, се казва още в мотивите за ЗИД за ЗЗДН. Данните от проведено национално представително изследване „Насилието в България“ от 2019 г. показват, че три четвърти от всички случаи на насилие през последната една година са именно домашно насилие, а за 56,6% от гражданите най-тежката ситуация на насилие, което някога са преживели, също е била в дома им. Изострянето на този проблем особено в условията на пандемията поставя въпроса за решаването му на приоритетно място. Според изнесените статистически данни след обявяването на глобалната пандемия във всички страни, включително и в България, се наблюдава ескалация на насилието, и в частност ескалация на насилието срещу жени. В България липсва официална статистика, но по данни от МВР се наблюдава увеличение на броя на сигналите за домашно насилие, регистрирани и записани на телефон 112, като за периода от 1 март 2018 г. до 1 март 2019 г. те са 22 983 броя, а за периода от 1 март 2019 г. до 1 март 2020 г. са 26 567 броя, т.е. увеличението е с 3 584 броя.
Сравнителният анализ на Министерството на вътрешните работи показва също така, че за периода от м. март-май 2017 г. до м. март-май 2020 г. е нараснал броят на умишлените убийства на жени, при които пострадалата е роднина или е съжителствала с извършителя, като за периода от м. март – май 2020 г. те са 9 броя. Особено голямо е нарастването на постъпилите сигнали за домашно насилие на телефон 112 през последните месеци, като за времето от 1 март 2020 г. до 13 март 2020 г. (включително) общо за страната са подадени 819 сигнала, а за периода от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г. (включително) общо за страната са подадени 4 875 сигнала. Това показва увеличение на постъпилите сигнали за домашно насилие само през последните три месеца с 4 056 броя. Наблюдава се и увеличаване на броя на издадените заповеди за защита, като за периода януари – май 2017 г. техният брой е бил 2 440, за същия период през 2018 и 2020 г. съответно техният брой е 2 981 и 3 240. Броят на издадените заповеди не е равен на броя на защитените лица, тъй като в повечето случаи с една заповед за защита се защитават правата на две, три или повече лица.
По последни данни от Министерството на вътрешните работи през 2020 г. се наблюдава увеличение на броя на пострадали деца. Сравнителният анализ показва, че за 2019 г. пострадалите деца от домашно насилие са 658, а за периода от 1 януари 2020 г. до 30 ноември 2020 г. техният брой вече е 823. Запазва се ръстът на случаите на домашно насилие.
Тези тревожни данни показват необходимостта от предприемане на ефективни мерки, включително и промени в нормативната уредба, с които да се предотвратяват случаите на домашно насилие и да се осигури по-ефективна защита на пострадалите, се казва в мотивите към ЗИД на ЗЗДН, представени от Министерство на правосъдието.
В него също така се добавя, че редица международни институции са направили нееднократни и настоятелни препоръки към България за предприемане на по-решителни мерки за превенция на домашното насилие, за предоставяне на по-ефективни и повече специализирани услуги, за по-решителна защита на пострадалите и наказуемост на деянието и извършителите, както и за повишаване на обществената осведоменост за проблема. Напомня се, че в ежегодния доклад на Дубравка Шимонович, специален докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени, изложени в доклад за ситуацията в България, публикуван през май 2020 г., се изтъква, че България за съжаление е една от държавите, в които случаите на домашно насилие през първата половина на 2020 г. драстично се повишават. От многобройните препоръки на специалния докладчик на преден план са изведени тези от първостепенна важност в условията на изолация поради COVID-19: България спешно да предприеме мерки за обезпечаване на достатъчно държавни кризисни центрове и предлаганите от тях услуги, както и за осигуряване на адекватна подкрепа за неправителствените организации, осигуряващи настаняване и грижа за жертвите на насилие; специалният докладчик препоръчва да бъде определен национален координационен орган, който да отговаря за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за предотвратяване и борба с всички форми на насилие, в т.ч. и върху жените. Съгласно препоръките на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) в българското законодателство следва да бъдат регламентирани конкретни мерки в областта на превенцията, базите данни и координацията между държавните институции и организациите на гражданското общество, които осъществяват дейност в тази насока, мониторинг, както и мерки в сферата на международното сътрудничество. Аналогични са и препоръките от ежегодните доклади с отношение към проблемите на домашното насилие – жени и деца, отправени към България от контролни и мониторингови органи по конвенции на ООН в областта на правата на човека – Универсалния периодичен преглед, прегледа по Конвенция за правата на хора с увреждания, Конвенцията за правата на детето, Пакта по социални, икономически и културни права, Пакта по политически и граждански права, Комитета по Факултативния протокол към CEDAW. Единодушно е становището, че пред българското общество стоят за решаване редица предизвикателства и е необходима сериозна държавна подкрепа на политиките за намаляване на домашното насилие в България и за неговото значително ограничаване.
Националната програма за превенция и защита от домашното насилие, приета от Министерския съвет на 9 април 2020 г., също предвижда конкретни мерки и законодателни промени, насочени към повишаване на информираността и чувствителността на обществото по проблемите на домашното насилие, създаване на механизъм за защита на жертвите на домашно насилие и подобряване на координацията и взаимодействието между различните държавни органи и организациите, които имат отношение към проблема.
Кои са основните проблеми и празнини, които законотворците признават и набелязват в сега действащото законодателство?
- Липса на достатъчно надеждна, ефективна защита и гаранция за опазване на живота, здравето и правата на лицата в риск от домашно насилие;
- Наличие на различни институции с функции в областта на домашното насилие без ефективна координация помежду им, респективно – липса на координационен механизъм, който да гарантира надеждна, навременна и адекватна превенция и защита от домашното насилие от съответните компетентни органи;
- Липса на официална статистика, обобщена база данни и системно събиране на пълна и всеобхватна статистически информация за домашно насилие и различните му форми с цел провеждане на проучвания за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие и формиране на политики;
- Липса на единен национален орган, който да е отговорен за формулирането, прилагането и оценката на политиките и координацията на действията на органите по превенция и противодействие на домашното насилие.
Кои са основните положения в предлагания законопроект?
Разширяване на кръга на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита по реда на ЗЗДН. Към лицата, които могат да потърсят защита по реда на закона, се добавят тези, за които се предполага, че са бременни от извършителя на насилието, както и лице, което е съпруг или бивш съпруг на извършителя.
Увеличаване на мерките за защита от домашното насилие, които могат да се налагат от компетентните органи. Въвеждат се следните нови мерки за защита от домашното насилие:
– Забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация;
– Насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита на деца, жертви или свидетели на насилие;
– Задължаване на извършителя да посещава програма за лечение на зависимости в случаите, в които е установено, че употребява наркотични или психоактивни/психотропни/ вещества, алкохол или друго упойващо вещество или друг вид зависимости;
– Забрана за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия или прекратяване на валидността на издадено разрешение за срок, определен от съда.
Разширяване на кръга на лицата, които могат да инициират образуване на производство пред съда по издаване на заповед за защита. Освен разширяването на кръга на пострадалите лица, които могат да потърсят защита по реда на ЗЗДН, се предвижда производството да може да се образува и по искане на прокурора, което представлява допълнителна гаранция за защита на правата на пострадалите.
Създаване на национален орган за координация, мониторинг и оценка на политиките и мерките за предотвратяване на домашното насилие и подобряване на взаимодействието между различните държавни органи и организациите, които имат отношение към проблема. Законопроектът предвижда създаването на Национална комисия за превенция и защита от домашното насилие като специализиран постоянно действащ колегиален орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие. Предвидено е Комисията да е разположена в сграда на МВР. Председател на Националната комисия ще бъде вицепремиер, определен от Министерския съвет. В състава на комисията ще се включват заместник-министри на вътрешните работи, на труда и социалната политика, на правосъдието, на външните работи, на здравеопазването, на образованието и науката, на младежта и спорта, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, определени от съответните министри и председатели, и изпълнителен директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. В състава на Националната комисия ще се включват определени от председателя на Върховния касационен съд и главния прокурор техни заместници. Посредством така определените състав и ръководство на комисията се гарантират както ангажираността на всички държавни органи на най-високо ниво с противодействието на домашното насилие, така и ефективността на работата на новосъздадения орган.
В заседанията на Националната комисия ще могат да участват Омбудсманът на Република България, народни представители, представители на Националното сдружение на общините в Република България, на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по превенция и защита от домашно насилие, ръководители на други държавни органи, представители на органи на местното самоуправление и местната администрация, на професионални и граждански организации, други длъжностни лица и експерти. По този начин се обезпечава и ефективното участие на гражданското общество в борбата срещу домашното насилие.
Предвижда се дейността на Националната комисия да се осигурява организационно (като помещения, деловодство и логистика) от МВР, тъй като повечето сигнали за насилие постъпват през системата за спешни повиквания на номер 112, т.е. това най-често е входната точка, от която трябва да се разгъне действието на координационния механизъм. Отчита се също така и обстоятелството, че дирекция „Комуникационни и информационни технологии“ в МВР има достатъчно административен и технически капацитет да създаде и поддържа новия регистър, предвиден в ЗИД на ЗЗДН.
Създаване на координационен механизъм, който да предвиди ясни правила за действие и координация между компетентните органи и организации, като по този начин се гарантира надеждна, навременна и адекватна защита на лицата, претърпели насилие. Законопроектът предвижда Националната комисия за превенция и защита от домашното насилие да разработва и приема Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие, да организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на закона, следи за ефективното функциониране на Координационния механизъм и дава указания по прилагането му;
Създаване на база данни и системно събиране на статистически информация за домашно насилие. Предвижда се към Националната комисия да бъде създаден Централен регистър за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани, които са потърсили помощ и подкрепа. Централният регистър ще съдържа база данни за: актовете на домашно насилие; данни за пострадалите лица и извършителите и взаимоотношения между тях; вид насилие – физическо, психическо, сексуално, емоционално, икономическо, ограничаване на права и др.; продължителност на насилието; причинени вреди на пострадалото лице; история на насилието в отношенията; подадени молби за издаване на заповед за защита или искания на прокурора за образуване на производство по ЗЗДН; наложени мерки по ЗЗДН, Закона за МВР и др.
Регламентиране на програми за превенция и защита и на специализирани услуги, осигуряващи закрила от периода на извършване на домашното насилие до пълното възстановяване на пострадалите и социалното им включване в обществото. От държавния бюджет ще бъдат отпускани средства към националната комисия, която ще финансира следните услуги:
– Програми за превенция от домашно насилие, които се отнасят до: подготовка и одобряване на програми в учебни заведения; програми за работа с органите на съдебната власт и с органите на Министерството на вътрешните работи; мониторинг на прилагането на закона; провеждане на семинари и конференции; издания и публикации;
– Програми за предоставяне на помощ на лица, пострадали от домашно насилие, които включват: социално, психологическо и правно консултиране и специализирани
– Програми за възстановяване и закрила на лица или деца, жертви на насилие или свидетели; насочване към други необходими специалисти и интердисциплинарни консултации, както и към социални услуги за лица, пострадали от домашно насилие; обучение на лицата, които извършват защитата по закона; специализирани програми, посещавани от лица, които са извършили домашно насилие, и които включват социални и психологически консултации.
Предвижда се на лице, пострадало от домашно насилие, да се предоставят следните специализирани услуги за защита:
– Консултиране на денонощна безплатна телефонна линия. Денонощната телефонна линия е дефинирана като специализирана телефонна линия за подкрепа и насочване на пострадали от домашно насилие.
– Консултиране в консултативен център за пострадали от домашно насилие. Това е комплекс от интердисциплинарни специализирани услуги за лица, пострадали от домашно насилие, които се предоставят по програми за психологическо, социално и правно консултиране, който осигурява подкрепа за пострадалите едновременно с или след ползване на други специализирани услуги.
– Настаняване в кризисен център за пострадали от домашно насилие. Кризисен център ще представлява комплекс от специализирани услуги за лица, пострадали от домашно насилие, които се предоставят за срок до 6 месеца и са насочени към оказване на индивидуална подкрепа за задоволяване на ежедневните потребности, правно консултиране или социално-психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция и спешно настаняване.
– Настаняване в подслон (защитено жилище) за пострадали от домашно насилие за настаняване след шестия месец от инцидента. Това е специализирана услуга за лица и/или техните деца, пострадали от домашно насилие след шестия месец от инцидента, която се състои в осигуряването на защитено място за живеене с преференциални режийни разходи и регулярна социална подкрепа. Ползването на тази услуга не изключва ползване и други услуги в общността.
Специализираните услуги ще се предоставят безвъзмездно на пострадалите от домашно насилие. Услугите ще се предоставят независимо дали пострадалите са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителя на насилието. При ползване на специализирана услуга по реда на ЗЗДН на пострадалите от домашно насилие ще се предоставя подходяща и навременна писмена информация на разбираем за тях език.
Лице, извършило домашно насилие, ще се насочва към специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева, която се заплаща от него. Програмата може да бъде част от специализирана услуга или да се предоставя самостоятелно.
Оптимизиране и усъвършенстване на съдебното производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие в посока на бързина, ефективно правоприлагане и създаване на гаранции за защита на интереса на пострадалите лица. Законопроектът предвижда увеличаване на срока за подаване на молба за защита от домашното насилие от един месец, каквато е досегашната уредба, на три месеца от акта на домашно насилие. По изключение, ако обективни причини налагат това, молбата може да се подаде в срок до 6 месеца от акта на домашно насилие. По този начин се цели преодоляване на първоначалния психологически шок и самозатваряне на жертвите на домашното насилие, които често ги обезкуражават от подаване на молба за защита.
Предвижда се в заседанието за разглеждане на молбата съдът да пристъпва към събиране на доказателствата и дава ход на устните състезания без да приканва страните към спогодба или да ги напътва към медиация. Това е необходимо, за да се избегне травматизиращото за пострадалия от домашното насилие поставяне в съприкосновение с извършителя.
На следващо място се предвижда при разглеждане на делото и постановяване на решението съдът да взема предвид и актовете на насилие, извършени преди срока за подаване на молба за защита, ако има доказателства за тях, с цел индивидуализация на мерките за защита.
Ако до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът извърши нов акт на домашно насилие спрямо молителя, последният ще може да предяви допълнителна молба за защита, която съдът разглежда в рамките на образуваното производство. По този начин се избягва обременителната за пострадалия и неоправдана от гледна точка на принципа за процесуална икономия и на житейската логика необходимост да инициира образуването на няколко отделни производства по ЗЗДН.
Изрично се предвижда, че когато в хода на производството се установят данни за престъпление от общ характер, преписи от материалите, съдържащи тези данни, ще се изпращат до съответната прокуратура. По този начин се обезпечава преследването по наказателноправен ред на тези случаи на домашно насилие, които престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
Въвежда се глоба в размер от 400 до 1500 лева в случаите на повторно и последващо извършване на домашно насилие. Съгласно действащата разпоредба на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН във всички случаи съдът с решението, с което уважава молбата за защита, налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв. Въвеждането на глоба в случаите на повторно и последващо извършване на домашно насилие е оправдано с оглед на липсата на възпиращ и поправителен ефект на първоначално наложената глоба.
Дефиниране на понятията „икономическо насилие“, „психическо насилие“ и „фактическо съжителство на съпружески начала“ с цел обхващане и закрила от всички форми на домашното насилие. Съгласно предложените определения „икономическо насилие“ е поставяне на дадено лице в положение на икономическа зависимост, изразяваща се в отнемане на достъп до икономически възможности и ресурси, ограничен достъп до средства, изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, контрол на достъпа до здравеопазване, заетост и образование, изключване от вземане на финансови решения, пълен контрол върху средствата на лицето и други икономически ресурси, като се създава пълна зависимост за средства за издръжка и за задоволяване на лични нужди др. „Психическо насилие“ е умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране, публично унизяване и др., „Фактическо съжителство на съпружески начала“ е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство.
Изменения в разпоредбите Наказателния кодекс, криминализиращи домашното насилие. В духа на препоръките на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените към Република България се предлагат и нормативни изменения в посока на премахване на изискването за системност в дефиницията за престъпления, извършени в условията на домашно насилие в Наказателния кодекс; изрично криминализиране на изнасилването в брака и криминализиране на всички форми на икономическо и психическо домашно насилие.
Източник: Български фонд за жените
Снимка: pixabay.com
