„Истинското престъпление срещу човечеството е мълчанието.“ – Надежда Манделщам
„Нито един нормален човек не би помислил да почиства мастилени петна с мастило или петна от олио с олио. Само кръвта се опитваме отново и отново да измиваме с кръв.“ – Берта фон Зутнер
Ръководителите имат съществено влияние върху комуникацията, справянето с конфликтите, съвместната работа и социалния климат в екипа и в класа. В този мисъл училището не се различава от икономиката. В училищното ежедневие се появяват типични конфликтни ситуации:
Учителят като ръководител
Директорът е ръководителят на училището. Учителят е ръководителят на класа.
От гледна точка на конфликта учителят носи главната отговорност за това как класът се справя с конфликтни ситуации. Дали учениците ги забелязват, осъзнават и обсъждат, дали ги разрешават конструктивно или ескалират и понякога преминават в тормоз и насилие. Учителят е пример за подражание.
По отношение на физическото насилие в училището учителят също е главното отговорно лице. Физическо насилие упражняват почти само момчета и мъже предимно върху момчета и мъже. Жените имат много възможности за намеса, но тук пример за подражание е главно мъжът.
Намеса вместо безразличие
„Истинското престъпление срещу човечеството е мълчанието.“ – Надежда Манделщам
Относно тормоза и насилието в училище съществуват различни мнения, водят се противоречиви дискусии и спорове. Едно обаче е безспорно: разрешаваме ли насилието в училище или не. Позволяваме ли ученик или ученичка да бъде изолиран или не. Наблюдаваме ли проявите на тормоз и насилие или извръщаме глава, омаловажаваме ги, оставаме равнодушни. Наместваме ли се при акт на насилие, поемаме ли отговорност или не.
Намесете се, вместо да се правите, че не виждате! Поемете отговорност, вместо да останете безразлични!
Какво е необходимо:
– култура на намесата;
– незабавна намеса при всеки акт на насилие;
– постоянни усилия за създаване на мирен, нетърпящ насилието климат в училище.
Тези изисквания се отнасят към всеки от нас. Всеки може да постигне и да допринесе много, а всички заедно можем да постигнем още повече.
Намесата започва с поведението ни спрямо насилието и включва нашия личен начин на намеса, отношението ни към насилието, личната ни интерпретация на конкретни ситуации на насилие. Ако „Аз не допускам насилие“ е вашето мото, тогава – без значение какъв тип сте – ще работите активно срещу насилието в училище. Всеки от нас може да се намесва и да предотвратява насилие.
При насилие и тормоз, тоест при типични отношения жертва-насилник, се изискват превенция и намеса, ориентирана към жертвата.
След всеки брутален акт на насилие в училище се чуват викове за нуждата от строги наказания, за повече контрол, за метални детектори на входа на училището, за видеонаблюдение и какво ли още не. Но това е погрешно поставяне на въпроса. Всички тези мерки /които временно и по изключение биха имали смисъл/ остават на повърхността и влияят ескалиращо.
Не по-лесно, но по-ефективно и най-вече по-трайно е да потърсим отговорите на следните въпроси: Как да предпазим жертвите? Какво биха могли да направят самите те? Как да мотивираме многото безразлично наблюдаващи или правещите се, че не виждат, да се намесят?
Да повикаме помощ
Основна човешка способност е да извикаш за помощ или да оказваш помощ. Тя има централно значение за предотвратяването на насилието, но в никакъв случай не се подразбира. Все по-често при децата, младежите и учителите се натъкваме на мнението: „Ако извикам за помощ, значи съм „предател“. Не искам да портя.“ Вярно е, че викането на помощ е отчасти и ходене по ръба. Не е нужно децата да тичат при възрастните при най-малкия проблем и да ги молят за помощ. Те трябва да се научат да се справят сами в различни ситуации. Изречението „Оправяйте се сами“ има своите основания в много случаи, но не и при насилие и тормоз
На шега или сериозно
Децата усещат и много добре разбират кога нещо е на шега и кога е или става сериозно. Свидетелите на сбиване например трябва да са наясно, че са длъжни да извикат помощ веднага щом ситуация стане сериозна. Това няма нищо общо с „портенето“.
Спречкването на шега протича при точно определени правила: никой съзнателно не причинява болка на другия. Щом едната страна заяви, че не иска да участва повече, се дава предварително уговорен сигнал /“стоп“, „спри“, „престани“, удар с ръка по земята…/ и другата веднага спира.
Забавлението на участниците и свидетелите не е критерий дали битката се води на шега. Единственият критерий е как се чувства жертвата в конкретната ситуация. За съжаление няма как да я попитате, защото е под силен натиск. Дори в ситуация на болка и страдание жертвата често казва: „Нищо, нали всичко е на шега.“ В този случай помага единствено внимателното наблюдение и възприемане. Един поглед в очите или в лицето на жертвата ще ви каже всичко.
Тайни
Децата, младежите и възрастните имат нужда от свои тайни. Има обаче добри и лоши тайни. Добрите ни радват и увличат, а лошите усещаме като тежки и страшни. Те ни карат да се чувстваме некомфортно.
Учениците трябва да се научат да вярват на чувствата си и да разкриват лошите тайни дори когато е трябвало да обещаят, че няма да кажат на никого.
Избрано от „Насилието не е решение“ Руперт Херцог, изд. Просвета
Източник: parentskids.com
Снимка: pixabay.com
