Интервю на Мила Цалова за сп. „Жената днес“
Нели Петрова е педагог по образование, професор по социална педагогика и социална работа в СУ „Св.Кл.Охридски“, създател и ръководител на Институт по социални дейности и практики (ИСДП). Има множество публикации, участва в различни национални и международни изследвания, провежда обучения на професионалисти, има опит и в консултиране и подкрепа, водене на групови програми на родители, повечето от тях в областта на превенция на насилието на деца. В тези си дейности се опира на познания и вярвания, които поставят човека като ценност, като творец на своя си живот, като можещ да уважава себе си и другите, за което е особено важно детството му.
Проф. Петрова, ИСДП стартира кампания за премахване на телесното наказание над деца, до колко значим е този проблем за България?
Стартираме тази кампания, тъй като – макар че законово физическото насилие се забранява в Семейния кодекс, Закона за закрила на детето и Наказателния кодекс – на практика телесното наказание изглежда е доста разпространено. Вероятно защото не се свързва с насилие, а по-скоро се приема като възпитателен метод, толерантността към него е твърде висока. У нас има само две-три изследвания, които показват, че вероятно поне 50% от децата са обект на такова наказание, тъй като около половината от родителите смятат, че боят е приемлив, а за над 70% от тях пляскането и шамаросването са напълно допустими и не бива да подлежат на никаква санкция.
Телесното наказание обичайно се свързва със семейството, но в действителност негативните ефекти се увеличават и от употребата му като възпитателно средство в детските градини, училищата, както и в структури за настаняване на деца в риск. Нямаме изследвания по тази тема за наказанията там, достатъчно е да кажа, че мое проучване на български академични издания по педагогика, теория и методи на възпитанието, семейна педагогика от 2000 г. насам, които се използват основно в подготовката на студентите по обща, начална, предучилищна педагогика, показва, че темата за телесното наказание не присъства в тях.
Ето защо нашата кампания е насочена към промяна на нагласите чрез по-добро разбиране на последиците и чрез насочване към други подходи, методи за поставяне на граници в поведението на детето. Подкрепата на добро родителство и добро отношение в детската градина и в училище са най-добрата възможна превенция на насилието над и между деца.
Разкажете повече за вредата от грубите наказания.
Наказанията, които причиняват физическа болка или физическо притеснение, се приемат за телесни наказания, такива са както боят, така и пошляпване, шамаросване, ритане, скубане, блъскане, разтърсване и пр. На първо място сред вредите са нараняванията, които са толкова по-сериозни, колкото по-силно е насилието и колкото по-малко е детето, и могат да доведат до инвалидност и дори до смърт. Изследвания на мозъка на деца и младежи, подложени на физически наказания в детството си, показват намаляване на обема на мозъка. Намалява предимно сивата материя в предфронталната област, която е съществена за социалния живот, ангажирана е със самоосъзнаването, емпатията и разбирането на другите. Тези изследвания обясняват появата на агресивно поведение на детето към други деца и доказват връзка между телесно наказание и трудности в ученето. Проблемите се дължат предимно на усещането на несигурност и неприемане, което намира израз във враждебно отношение към другите. Негативните преживявания носят риск от възможно „спиране, блокиране“ на когнитивното развитие на детето. При тази картина не е трудно да си обясним и връзката между физическо насилие, наказание и високо рисково поведение в юношеството – криминални прояви, зависимост от упойващи вещества, самонараняване, проституция и пр.
Как възпитателните модели преливат от поколение в поколение и могат ли да бъдат променени?
Доста често при срещи с родители, които бият децата си, сме чували: „и мен баща ми ме е бил, и станах човек”, „само желязната дисциплина и боят могат да те вкарат в правия път”. В действителност това също е последица от прилагане на телесно наказание, която среща болката и страданието от насилието с лоялността към родителя. Получава се омагьосан кръг, по-скоро спирала, която върви от поколение на поколение. Изследвания показват, че от 10 насилници най-малко 8 са били бити в детството си. Данните също показват, че телесното наказание се среща по-често там, където има домашно насилие, т.е. там където жените и децата са бити.
Промяна на модела е възможна и доказателство са повече от две трети от децата, които са бити, но като възрастни не повтарят модела на своите родители. Промяната е възможна чрез подкрепа на доброто родителство, особено на младите родители и тези на най-малките деца, които имат нужда именно да осмислят, да разберат и да изберат своето поведение като родители. За тях е тази кампания, за тях са различни обучения, семинари, услуги.
Какви са алтернативните модели на възпитание?
Възпитанието е сложно нещо и всички, които го практикуват, имат нужда от знание и от осмисляне. За мен най-важното е родителите да се опитват да разсъждават върху връзката, която имат с детето си, да се връщат в своето детство, да си спомнят своите преживявания, да се опитват да разберат преживяванията на своето дете, да се питат какво ли им „казва“ детето със своето поведение. Ние често приписваме на детето характеристики като „манипулира ме“, „инати се“, „налага се“ и пр., когато става дума по-често за трудности на детето да каже за свое притеснение или безпокойство, защото няма думи или не го разбира, да управлява и контролира своите емоции. Добре е също да поощряваме добрите постъпки на детето, да поставяме граници без унижение, с обяснение, с думи, с учене и с ясно и добронамерено представяне на последиците от тяхното нарушаване.
Как се променя възпитателният модел?
Аз съм против обвиненията и осъжданията на родителите, и мисля, че с уважение и подкрепа те могат да развият в себе си увереност, търпение, желание да бъдат добри родители, умения да общуват, разбират и да поставят граници. Родителството може да бъде много удовлетворяващо и в това е смисълът на промяна на модела. При авторитарния наказващ стил на възпитание всички са нещастни, не само децата, но и родителите също.
Могат ли информационните кампании и общественото мнение да бъдат фактор на промяната?
Разбира се, че могат. Често особено младите родители са груби и наказващи, защото смятат, че така удовлетворяват обществената представа за справящ се родител. Когато едно дете плаче, „инати се“, околните очакват строга реакция, очакват дресировка, не възпитание. Промяната в родителството ще се случи и с промяната на обществените нагласи към детето, към неговото поведение и към начините за реакция от страна на близките, на учителите.
Източник: сп. „Жената днес“