Младежите и децата са по-малко агресивни в страните, в които има действащи забрани върху телесното наказание над деца, сочи изследване, проведено в 88 държави и публикувано в здравното списание BMJ.
„Обществата, в които действат подобни забрани се оказват по-сигурни и безопасни за децата, които растат там“, казва Франк Елгар, водещ автор на изследването, доцент в Института за здраве и социална политика към университета „МакГил“ в Монреал.
Педиатърът д-р Робърт Сеге, който не е част от екипа на изследването, потвърждава, че „резултатите са съвсем валидни“. Сеге е професор по медицина в Медицинския университет „Тъфтс“ и е участвал в комисиите, разглеждащи проблемите със злоупотреба, малтретиране и насилие над деца към Американската академия по педиатрия.
Много хора спорят, че телесното наказание е необходимо, казва Сеге, за да „научим децата кое е правилно и кое грешно и ако не използваме телесно наказание, децата ще подивеят“. Ако това беше вярно, допълва Сеге, „можем да очакваме, че в международен план резултатите ще са повече насилие сред деца и младежи след като страните забранят телесното наказание. Но не за това говорят доказателствата тук.“
Различни резултати при момичетата и момчетата
Според Елгар, изследването е един от „най-мащабните международни анализи на насилието сред деца и младежи“, извършвани до този момент. Анализът се базира на данни от две текущи проучвания – Здравно поведение на децата в училищна възраст и Световно изследване на здравето на учениците в училищна среда, които се провеждат с деца между 13 и 17 години и им задават въпроси на различни здравни и социални теми, като сексуално поведение, употреба на алкохол, наркотици и цигари, насилие. Включени са подобни проувания и от други страни.
В цитираните проучвания на децата е зададен въпросът: „В изминалите 12 месеца колко пъти сте попадали в сбиване?“ Като чести физически стълкновения са определяни случилите се поне 4 пъти или повече за този период. Елгар и екипът му събират над 400 000 отговора на подрастващи от 88 държави, които имат действаща пълна, частична или никаква забрана за пляскане или други форми на телесно наказание над деца. Телесното наказание се определя като употреба на физическа сила от възрастен с цел „корекция или контрол“ на поведението на детето. Наказанието се предполага да бъде болезнено, но не и да води до физически наранявания.
От 88 страни, участвали в изследването, в 30 действа пълна забрана за телесно наказание над деца, което означава, че то е забранено и у дома, и в училищата. Тук влизат Нова Зеландия, Исландия, Португалия, Испания и някои скандинавски, централно и южно американски държави. В други 38 държави, включително САЩ, Великобритания и Канада, има частична забрана за телесно наказание, която се простира само върху училищата. Останалите 20 страни – Израел, Египет и редица африкански държави, нямат действаща забрана за телесно наказание над деца към момента на провеждане на изследването.
„При момчетата в страните с пълна забрана на телесното наказание нивото на сбивания е 69% спрямо нивото в страни, в които такава забрана липсва“, пояснява Елгар. „При момичетата разликата е дори по-голяма, с ниво на сбивания 42% спрямо страните, в които няма забрана на телесното наказание.“
Най-ниските нива на насилие са измерени в Коста Рика, Португалия, Финландия, Хондурас, Испания, Нова Зеландия и Швеция, в този ред. „В страните с частична забрана на телесното наказание няма спад в насилието сред момчетата – казва Елгар – но има спад в насилието сред момичетата – 56% от нивата в страните, в които не съществува забрана.“ Защо частичните забрани намаляват насилието само сред момичетата не е ясно, обяснява Елгар, но може би има връзка с това, че момичетата използват повече тактики за социален и емоционален тормоз, отколкото физически тормоз.
Екипът изследва ролята на цялостното насилие в обществото, като разглеждат нивата на убийства, забраните за оръжие в училище, програмите за обучение на родители и програмите за посещение по домовете при малтретиране на деца, но не открива ефект върху нивата на насилие сред деца и младежи. Тяхната хипотеза е, че в богатите държави ще има по-ниски нива на насилие сред подрастващите, но резултатите са изненадващи.
„Забраните и нивата на насилие сред децата нямат връзка с богатството на държавите“, разказва Елгар. „Някои страни с ниски доходи на населението са доста мирни, докато други, по-богати, като САЩ, Великобритания и Канада не се справят толкова добре.“
Едно от ограниченията на изследването е, допълва той, проблемът с кокошката и яйцето – дали забраните за телесно наказание водят до по-ниски нива на агресия сред децата или в страните, които въвеждат забрани вече е отхвърлена концепцията за телесното наказание?
Влияние на телесното наказание
Пляскането и други форми на коригиращи наказания са законни и социално приемливи в много държави. По света, около 300 млн. деца между 2- и 4-годишна възраст са подложени на дисциплиниране чрез някаква форма на физическо наказание от техните родители или хората, които се грижат за тях, според доклад на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) от 2017 г.
В проучване от 2011 г., проведено в САЩ, 70% от майките споделят, че са пляскали децата си, а в предходни проучвания 80% от децата в САЩ са казвали, че са били пляскани във възрастта преди да станат пети клас. Експертите поясняват, че причината за продължаваща употреба на пляскането в САЩ е убеждението на много американци, че то не причинява вреди, а дори е необходимо в отглеждането на децата. Друго изследване, от 2015 г. сочи, че 76% от американските мъже и 2/3 от жените са съгласни, че „Понякога е нужно да дисциплинираш детето с добро, здраво напляскване.“
В световен мащаб, около 1,1 милиарда души, отглеждащи деца виждат физическото наказание като необходимо за правилното отглеждане и възпитание на детето, според данните на УНИЦЕФ. Но нарастващ брой изследвания показват, че резултатите от телесното наказание вероятно не са положителни. „Смисълът на дисциплината при децата е да ги научи на самоконтрол, когато мама и татко не са наоколо“, казва Сеге. „Пляскането не постига тази цел.“
Мета-анализ на 75 изследвания на пляскането открива, че то води до агресия, проблеми с психичното здраве и социалната оценка, както и антисоциално поведение у децата, което продължава и в зряла възраст. Други проучвания откриват, че деца, които са подлагани на телесно наказание срещат проблеми в училище, поведенчески проблеми и е по-вероятно да проявяват агресия към жени по-късно през живота си.
Както новото проучване показва, казва Сеге, „когато родителите и училището формират насилнически модел, това води до повишена склонност у децата към сбивания и към физическо насилие. Надеждите ми са, че проучвания като това ще убедят хората, че пляскането и другите наказания не са необходими, за да отгледаме възпитани и деца с добро поведение.“
Източник: CNN
Снимка: CNN
