Интервюто взе: Иглика Горанова
Г-жо Кръстанова, появи се различна статистика за насилието над деца у нас. Колко голям е проблемът и какви са икономическите му измерения?
Давам пример. По данни на МОН 3616 са случаите на агресия, най-вече вербален и психически тормоз в образователните институции. Реално обаче случаите са много повече, защото училищният тормоз живее от мълчанието на жертвата, която нито казва на родителите си, нито на учителите какво се случва. Голямата тайна у нас обаче са сексуалните посегателства и затова за тях няма статистика. Като терапевт с 22-годишен опит мога да кажа, че около 10% от жените, които са жертва на домашно насилие и са потърсили помощ за това, са били жертва и на сексуално насилие в детството си и за това насилие никой никога не е научил. Голям проблем са и ранните бракове, които са престъпление и се преследват от Наказателния кодекс, но обикновено наказание няма, защото за ромския етнос било традиция да се женят рано, и така деца под 14 години стават жертва на сексуална злоупотреба.
У нас няма надеждна статистика колко са жертвите и затова няма как да изчислим какви са икономическите загуби. При всички случаи са големи, защото става дума за хора с прекършена съдба, които не могат да имат пълноценен живот и да допринесат със своя труд и креативност за развитието на обществото и държавата.
Как си обяснявате съпротивата срещу Стратегията за детето? Какво в нея провокира тези протести?
Стратегията следва Закона за закрила на детето, в който ясно се казва, че детето е субект на права, а не обект на въздействие. Бидейки субект на права, то трябва да се третира като отделна личност независимо от възрастта му. Това беше революция, осъществена преди 18 години. В този закон е описан и механизмът за създаване на стратегия – визионерски документ накъде да върви системата за закрила на децата в следващите години. Стратегията, която беше обявена наскоро за обществено обсъждане, е третата поред от 2001 г. и не е концептуално различна от предходните две, които също са били достъпни по същия начин за обществено обсъждане. Една от приоритетните теми в новата стратегия е борбата с ранните бракове, на които трябва да се противодейства с образование в ромската общност и със създаване на заетост. Имаме 6000 раждания на деца от деца годишно, което е много голямо число за нашата държава. Темата „за“ и „против“ стратегията за мен е свързана с пиар кампанията на политически сили за евроизборите.
Какви сигнали получавате по горещата линия, защото вие сте подизпълнител на тази линия?
Огромен е потокът на обажданията към Националната телефонна линия за деца 116 111. Децата се обаждат, за да си поприказват за въпроси, свързани с приятелство, предателство, страхове за бъдеще, неудовлетвореност от учители. Голям проблем е, че родителите, залисани в работа и осигуряване на необходимото за семейството, невинаги имат време да си говорят с децата, а те имат нужда да получат мнение или добър съвет. И консултантите си говорят с децата. Има обаче и сигнали. Обаждат се ромски момичета, които не искат да се женят. Има и сигнали за домашно насилие, както и брутално неглижиране на деца – държани на студено, гладни и заключени. Когато се обади дете в риск, има процедура по Закона за закрила на детето, консултантите се обаждат на районния отдел „Закрила на детето“ и на полицията по местонахождение и те веднага трябва да отидат на място, да установят какъв е случаят и да предприемат мерки по закрила. Нямам обяснение защо има противници на тази гореща линия.
Източник: сп. „Икономист“
Снимка: сп. „Икономист“