Конференцията „Превенция и борба срещу насилието и сексуалната експлоатация на децата“ се проведе в София от 14 до 16 ноември. Събитието се организира съвместно от ЕСРАТ international, Сдружение „Пренебрегнати деца“ и Национална мрежа за децата. В конференцията участваха 45 експерти от България и още 12 от Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Турция, Румъния и Сърбия.
ЕСРАT е глобална мрежа на граждански организации, работещи срещу всички форми на сексуална експлоатация на деца, в която членуват 104 неправителствени организации от 93 страни. Организацията се занимава с всякакви форми на сексуална експлоатация на деца –престъпни деяния в туризма, проституция, онлайн експлоатация, трафик на деца, бракове с деца.
Мрежата има стратегическа рамка на работа, в центъра на която е поставена жертвата, като целта е да се ангажира нейния глас, подчерта Мари – Лауре Леминур – зам. – изпълнителен директор на организацията. ЕСРАТ се занимава със застъпничество, като ангажира държавните институции. Важна част от дейността й е събиране на доказателства за престъпленията, свързани със сексуалната експлоатация, които да се ползват в кампании по застъпничество.
Идеята на срещата е да събере експерти и членове от региона на Югоизточна Европа и Балканите, каза Стана Буковска, регионален координатор на организацията за Източна и Централна Европа. Конференцията е важна, защото представя ситуацията в България и региона, диагнозата, проблемите и как като представители на различни институции, бизнеси, организации, НПО, доставчици на услуги от различни гледни точки бихме могли заедно да подобрим ситуацията на децата, как да правим превенция и как можем да помогнем на жертвите.
Според Саня Саранович, зам. национален представител на УНИЦЕФ, един от водещите партньори на ЕСРАТ, настоящата програма на УНИЦЕФ в България има много силен компонент, свързан с превенция на насилието над деца, включително сексуалната експлоатация. По думите й, трябва да се справяме с различни аспекти на системата, за да се справим с насилието – НПО и държавните институции трябва да осигурят рамка за това, но и да се осигури подкрепа на децата и семействата.
„Много се гордеем с центровете „Зона Закрила“ в някои български градове – това е начин да се помогне на обществото и държавата да разбере естеството на проблема, за да се създаде една защитена среда на децата, в която няма насилие, каза г-жа Саранович.
Мари – Лауре Леминур посочи, че пред организацията има много предизвикателства и представи различни примери и статистика (PPTх, 1 MB), които илюстрират основните проблеми. Приоритет на ЕСРАТ в рамките на стратегията за застъпничество е да продължи да събира повече информация и да търси по-добър достъп до изображения, за да може да предоставя повече доказателствен материал, каза г-жа Леминур .
По думите й ЕСРАТ са изискали от Интерпол достъп до изображения на насилие над деца, върху които да работи с цел установяване на извършителите. „Разгледахме повече от 1 млн. изображения и установихме, че при момчетата степента на засягане е по-тежка, както и при най-младите жертви. Колкото по-млади са жертвите, толкова по-тежка е формата на експлоатация и толкова по-силна е вредата – това може да се използва при взимане на решения в полицията и социалните служби как да се приоритизират тези изображения. Най-много са жертвите под 12- годишна възраст, посочи тя.
Друга значима статистика, важна за региона, е снимки на т.н. деца – модели. Често при проверки на полицията се оказва, че в агенциите, които ги предлагат, има незаконно съдържание. Това води до обсъждане на темата дали този материал да бъде криминализиран, дали това може да доведе до увреда на децата, може ли да се забрани деца да бъдат модели?
Друг пример от работата на ЕСРАТ е анализът от горещите линии, на които потребители на интернет могат да докладват съдържание. Така на ниво държава има хора, които могат да разгледат съответни изображения и да решат дали са законни и да информират полицията. „Ние работим по презумцията, че жертвите стават все по-млади, но не можем да го докажем. Между 2 и 7 процента от незаконните изображения в интернет са на много малки деца. Всички сме съгласни, че колкото по-малки са жертвите, толкова по-тежко е насилието“, каза г-жа Леминур.
Друг проект на ЕСРАТ е допълнителния протокол– OPSC Optional Protocol on the Sale of Children, Child Prostitution and Child Pornography, създадена е работна група и когато една държава изготви официален доклад, ЕСРАТ прави „доклад в сянка“. Разработени са основни насоки за това как да се докладва по силата на този допълнителен протокол , защото е важно как се представя информацията на Комитета за правата на детето към ООН.
ЕСРАТ работи и с ITU – международен съюз за телекомуникация – в рамките на тази организация се разглежда по какъв начин децата се влияят от развитието на технологиите. В работни групи се поставя на дневен ред гласът на жертвите. „Ние сме живата съвест на този съюз“, каза Мари – Лауре Леминур.
Водят се също обучения на съдии и прокурори, които работят със случаи на насилие, как да се работи с електронни доказателства и събиране на данни, представят се добри практики. Всичко това са различни начини за влияние над институциите и правителствата.
Следващата година се отбелязва 30-тата година от приемането на Конвенцията за правата на детето – това ще е повод да се организират събития, да се подобри информираността в различни части на обществото. Ще бъде изготвен глобален тематичен доклад за насилието над деца, като ЕСРАТ ще представи доклад, в който ще бъдат определени основните предизвикателства в борбата с насилието на деца.
Мая Русакова, представител на ЕСРАТ за Източна Европа, подчерта, че ЕСРАТ е истинска мрежа, в която членуват организации, които тръгват отдолу, в тях членуват и жертви на престъпления. По думите й организацията прави срещи на географски признак и подкрепя различни типове инициативи. Сред тях особено важни са тези за събиране на най-добри практики. „Едно послание е важно за всички организации – опитайте да разпишете и документирате това, което правите, и да измервате резултатите от работата си. Фокусът на дискусиите в близко бъдеще ще е свързан с това.“, каза Мая Русакова.
Г-жа Русакова подчерта също, че новите технологии също създават възможност за анализ на информацията, позволяват да се установят тенденциите и да се събират доказателства. Силна е връзката между миграцията и сексуалната експлоатация и това вече е доказано, затова много проекти се състредотачават точно върху този проблем. Не се обръща внимание на случаите, когато децата не са пряка жертва на експлоатация, а са свидетели, например на експлоатация на майките. Това е една сива зона, която е свързана с превенцията и анализа на процесите, каза Мая Русакова.
Специален гост на събитието беше председателят на парламентарната група на ГЕРБ и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов.
Най-големите опасности за децата са в интернет пространството и МОН трябва да работи за по-добра информираност за рисковете в интернет. Родителите, държавните институции и неправителствените организации трябва да информираме децата за потенциалните опасности в интернет, каза Цветан Цветанов по време на конференцията. Той информира, че най-често жертви на насилие и сексуална експлоатация стават деца от ниските социални слоеве, където има деградация на семейните ценности. Децата от семейства със статус над средния за България също са застрашени. „Ако едно дете попадне в тези престъпни схеми, неговата психика ще се срине и дори да го изкараме от тази система, то много трудно ще се върне впоследствие към нормалния ритъм на живота“, каза г-н Цветанов. „Ето защо с такива информационни кампании ние трябва да стигнем както до децата, така и до техните родители. Проблемът с насилието на деца трудно ще бъде решен, но ние трябва да показваме добрите практики и да работим по превенцията“, коментира председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Според Цветанов идентификацията на жертвите е ключът към успеха в борбата с това явление.
По неговите думи в последните години се наблюдава ново явление – трафик на бебета и бременни жени, които раждат своите деца в чужбина.
„Голяма част от децата, станали жертви на трафик и насилие, впоследствие се възприемат не като жертви, а като престъпници. Като законодатели винаги сме се стремили да подобряваме законодателството и да завишаваме санкциите към насилниците“.
Цветанов посочи още, че предизвикателство за държавните правоохранителни органи в борбата им с трафика и насилието над деца е увеличеният мигрантски поток и сързаните с него рискове. „Според данните на Върховния комисариат на ООН над 34 милиона деца под 20-годишна възраст са станали жертва на трафик“.
По думите му е необходим диалог с най-уязвимите групи, но той е затруднен, защото понякога те възприемат органите на МВР като репресивен апарат и не споделят пробелмите си.
Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, направи обръщение към Цветан Цветанов, в което подчерта, че една от големите каузи на обединението „Детство без насилие“, на което Мрежа за децата е координатор, е въвеждането на инструмента Inspire и включването на България в Глобалното партньорство за елиминиране на насилието над деца. „В тази връзка търсим политически лидер, който да се ангажира с темата и с Глобалното партньорство. Надяваме се да открием в лицето на правителството партньор“, каза г-н Богданов.
Цветан Цветанов от своя страна му отговори, че насилието над деца е тема, която е важна за цялото общество и той ще се ангажира с осигуряване на подкрепа от страна на правителството за Глобалното партньорство. В полза на тази инициатива е също привличането на обществени лидери и евродепутати, подчерта Цветанов.
Михаил Околийски, представител на СЗО за България, представи международния инструмент Inspire, (PPTx, 5 MB), който работи с подкрепата на СЗО, УНИЦЕФ, Световната банка и други организации и институции. Основното му послание е, че насилието над децата може да бъде предотвратено и програмата Inspirе съдържа 7 стратегии, които да подпомагат държавите да се намали насилието над децата – това са чисто практически примери за изпълнение на различни мерки и стратегии.
Работна група, с участието на Мрежа за децата, е подготвила превод на целия наръчник, който ще бъде широко разпространен в България, като целта му е да въведе единен подход. Ще бъде разработена и пътна карта, за да се определят бъдещи потребности от финансиране и лобиране, каза г-н Околийски.
Значението на информацията е особено важно, доказателственият материал е необходим, за да се разработят политики за превенция и защита, подчерта Околийски.
Данните показват, че едно от 4 деца е било обект на физическо насилие, 1 от 5 момичета поне веднъж е било обект на сексуално насилие. Отражението върху здравето на децата може да е унищожително – насилието може да има физически и психически последствия.
По думите му проблемът в балканските държави се корени в бързите социални промени, икономическите и половите неравенства, бедността.
Георги Апостолов от Център за безопасен интернет представи обединението Детство без насилие (PPTx, 305 КB) по време на конференцията. Сдружението е формирано от 19 граждански организации и се координира от Национална мрежа за децата.
„Следващата година отбелязваме 30-та година на Конвенцията за правата на детето. Тя е доказала своя смисъл. Сега светът като че ли се връща назад“, каза г-н Апостолов. По думите му има инфилтриране на идеологии, които нарушават правата на човека. „Това оказва влияние върху обществения дискурс – имахме проблеми с ратификацията на Истанбулската конвенция. Има политици, които говорят езика на омразата. Омразата е първата крачка към застрашаването и разрушаването на демократичните ценности. В тази среда децата са във все по-голяма опасност. Затова създадохме обединението. Това, което ни е нужно, е да създаваме практически активни коалиции. Всяко дете трябва да расте без насилие, но това може да стане с активната работа на гражданското общество – то е единствената надежда, в интституциите има хора, заразени с ксенофобия. Родители и учители се конфронтират, което засилва усещане за липса на толерантност. Нужни са кампании, силни послания. Трябва да бъдем на улицата, трябват ни по-видими регионални събития. Не трябва да сме затворени в професионалната ни общност и не трябва да се държим като пожарникари, а като лидери, защото засега губим битката. Трябва да сме обединени при споделянето на ресурси и добри практики“, каза г-н Апостолов.
По време на конференцията добри практики представиха Македония, Сърбия, Румъния, Албания, Турция и Гърция.
