Всеки от нас би искал да е добър родител, но въпросът е какво означава това?
Не ни се иска да бъдем родители, които се стремят да подчинят детето си, да го направят послушно, иска ни са да можем да
възпитаме самостоятелно, уверено, способно да се справя с предизвикателствата на живота дете, но как?
В тази книжка, разработена от доц. Нели Петрова-Димитрова и Яна Станева от Институт за социални дейности и практики, те се опитват да споделят някои свои вярвания за родителството, някои идеи как да възпитаваме децата си и някои идеи, как да не го правим.
Техните вярвания и идеи са повлияни от един сравнително нов подход в познанието за човека, този на резилианс-подхода. Това e един хуманистичен подход, който акцентира върху силните страни, ресурсите на хората, върху техните способности да се справят и оцеляват в трудни ситуации. Възрастните хора, и сред тях в най-голяма степен родителите, имат изключителна роля за това от едно дете да израсне един справящ се с живота си възрастен човек.
Всеки ден, деца по целия свят се сблъскват с трудни ситуации. Някои трябва да се справят със стрес от развод или болести, докато други се изправени пред бедствия – война, бедност, епидемии, глад, наводнения. Дали тези преживявания ще навредят или ще направят по-силно отделното дете зависи отчасти от неговия резилианс.
Резилиансът представлява човешката способност да се изправяш лице в лице, да преодоляваш и да ставаш по-силен или дори да се промениш в следствие на несгодите в живота. Всеки се сблъсква с тях; никой не е изключение.
Родителската роля е в изграждане на опорите на детето чрез безусловното му приемане като човешко същество, което от раждането си постепенно, но неотменно поема своя не лек път на самостоятелен човек. В този смисъл родителят не е контрольор по пътя на детето си, а наставник, опора, модел. Родителят е първото човешко същество, с когото детето изгражда връзка и за това всички бъдещи връзки ще са белязани от първата, от начина, по който е създадена и функционира.
Родителят е първото човешко същество, което въвежда детето в езика на хората, езика като символи, значения, връзка между хората.
Споделяйте своите чувства с детето си, така ще му помогнете да разбира чувствата си и да ги изразява с думи. Изразяването на чувствата с думи е най-добрият начин те да не бъдат изразени с действия. Изразявайте както позитивните си чувства на радост, гордост, удовлетворение, така и негативните на разочарование, яд, гняв. Добре е също да изразявате и своята уязвимост, своя страх, болка, по този начин ще се доближите до детето си, и то ще знае, че човек може да изпитва такива чувства. Казвайте на детето си, че го обичате, че ви липсва, изразявайте разбиране, когато то ви каже, че му ипсвате, не омаловажавайте чувствата му. Обсъдете чувствата си, и радостта и болката са част от живота ни.
Можете да разгледате и изтеглия пълния текст на Нъръчника „Можем ли да направим децата по-устойчиви?“ от тук
