В края на месец ноември поредната жена стана жертва на сексуален тормоз. Софийската районна прокуратура съобщи, че за срок до 72 часа е задържан сириец рецидивист, обвинен, че се е съвкупил с лице от женски пол (за което се предполага, че му е бивша приятелка), като я е принудил към това със сила – престъпление по чл. 152 от Наказателния кодекс. Обвиняемият е нанесъл удари по главата и тялото на пострадалата, като й е причинил множество наранявания. С две думи – жесток побой и изнасилване на бивша приятелка.
И докато общественият и медийният фокус е върху гражданството на извършителя, се измества центърът на проблема, а именно фактът, че поредната жена изтърпя това, от което всички жени се страхуват. Процентът на изнасилванията и като цяло посегателствата над жени тревожно расте с всяка изминала година. По неофициални данни всяка четвърта жена е жертва на насилие в ежедневието си, а получените до телефон 112 сигнали за домашно насилие са хиляди на година. За съжаление не липсват и смъртни случаи, подобно на този от 2018 г., когато в София след скандал 26-годишният Викторио Александров застреля съпругата си и едногодишната си дъщеря и опита да се самоубие.
Друг нашумял случай през изминалия месец беше жестокото убийство на две деца от 32-годишната им майка в Сандански. Макар и да е под съмнение психическата годност на майката, се предполага, че убийството е акт на отмъщение към бащата, който често упражнявал агресия върху нея и децата им, за което свидетелстват родителите на обвиняемата. Според психолози убийството може да се третира като защитна реакция от страна на безсилието на майката да ги предпази. Тъй като все още се води разследване, не са изяснени всички факти, но домашното насилие е много вероятна хипотеза.
Домашното насилие още не фигурира като самостоятелно престъпление в Наказателния кодекс. Малка стъпка в тази посока се направи миналата година, когато все пак беше въведено определение за „домашно насилие“ в НК, а към престъпления като убийство, телесна повреда, отвличане и принуда като квалифициращо обстоятелство беше добавено извършването им в „условия на домашно насилие“, като за това се предвижда по-сурова санкция. Определението в Кодекса е заимствано от иначе скромния Закон за защита от домашно насилие, макар и да сме една от първите страни в Европа, които въвеждат специална уредба, и гласи следното: „Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство“ (чл. 93, т. 31 от НК). Промените бяха пряко обвързани с отказа на България да ратифицира Истанбулската конвенция, която Конституционният съд обяви за противоречаща на основния закон. И макар да има вече легална дефиниция в НК, проблемът си остава актуален и нещо повече – престъпността в тази сфера тенденциозно се увеличава, особено от началото на извънредното положение през март, когато хората си останаха по домовете. Тогава в рамките на месец осем жени изгубиха живота си от ръката на своя партньор. Ограничаването на движението и преустановяването на работния процес принуждава повечето семейства да прекарват много време заедно, като в добавка финансовата криза в повечето домакинства нажежава допълнително напрежението между членовете им. Немалко са хората, които прибягват до алкохол в борбата със стреса, а това от своя страна е естествен стимул на агресивно поведение.
Въпреки че според доклад на Центъра за изследване на демокрацията като цяло се наблюдава спад на престъпленията у нас, има съществена разлика между регистрираните и реалния брой на извършените престъпни посегателства. Между тях стои т.нар. латентна или още скрита престъпност, която отбелязва значителен ръст през последните години. Домашното насилие формира голям процент от нея. Това са случаите на заявена, но несанкционирана, а в повечето случаи и изобщо незаявена престъпност. Това е огромна пречка за добиването на обективна представа за действителното ниво на извършени престъпления у нас. Националното изследване на престъпността (посоченият по-горе доклад) показва, че: „Тежките престъпления, свързани с прилагане на насилие, използване на оръжие и нанасяне на телесни повреди от страна на извършителя, се заявяват по-често. В това отношение домашното насилие и изнасилванията правят изключение и по принцип се отличават с ниски нива на заявяване. Тук решаващото влияние имат други фактори като характеристиките на жертвата, връзката жертва – нарушител и социалната среда, в която се извършва престъплението“.
За това свидетелства и сравнително ниският брой на осъдени извършители за изнасилване на жени над 18-годишна възраст, в сравнение с преобладаващите присъди за престъпни блудства и съвкупления с лица под 14 години, при които търсенето на наказателна отговорност е инициирано от родителите. Голяма част от жертвите на домашно насилие не търсят помощ поради страх от отмъщение, недоверие в органите, примиряване с престъплението или поради унизителното чувство, което изпитват жертвите на такъв вид посегателства. Ако все пак се стигне до съд, сериозен проблем се оказва тежестта на доказване, която пада върху компетентните органи и пострадалата. При изнасилванията, предшестващият престъплението доброволен сексуален живот се явява като смекчаващо вината обстоятелство. А изнасилване в условията на домашно насилие пък въобще не фигурира в Наказателния кодекс, като въпреки процесуалните трудности, това се явява празнота в уредбата. Темата за домашното насилие все още е „табу“ и се смята, че не е редно този проблем да напуска рамките на семейството. Примиряването с престъплението се дължи и на психологическата настройка на пострадалата, че това всъщност не е кой знае какъв проблем, че е нещо обичайно. Често, провокирано от обич към ближния, жертвите дори търсят вината в себе си или оправдават партньора си с това, че е под напрежение, имал е тежък ден и т.н. Характерно е разбирането, че пострадалата сама си е виновна, особено в случаите на насилие, провокирано от ревност, което е неприемливо предвид факта, че ревността често е самовнушение.
Надмощието на единия пол над другия повлиява върху самочувствието на пострадалата и характеристики като ниска самооценка, пасивност, чувство за вина обуславят възникването на домашно насилие. Примиримостта може да се характеризира и като познатия „стокхолмски синдром“, при който заложникът се идентифицира с личността на похитителя, изпитва симпатия към него и го защитава. В повечето случаи жертвите на домашно насилие наистина изпитват симпатии към партньора си и ирационално се опитват да рационализират престъплението и да защитават виновника.
Поради спецификата на посегателствата повечето жени предпочитат да се обръщат не към полицията, а към неправителствени организации, към които има обособени кризисни центрове. Именно поради неяснотата около съществуващия проблем Националният статистически институт започна проект „Изследване насилието, основано на пол“ в Споразумение за субсидия с Европейската комисия. В проучването ще бъдат обхванати около 10 000 жени на възраст от 18 до 74 години, като основният метод на изследване ще е персонално интервю. Очаква се проектът да завърши до 2022 г.
На този фон твърде тревожни са прогнозите на Центъра за изследване на демокрацията, че престъпността през 2021 г. ще нарасне. Основна причина за това се предвижда да е безработицата, от която най-потърпевши ще са мъжете между 15 и 29 години, а те формират и най-големия процент сред извършителите на престъпления. И очакваме зима на шамари зад пердетата на дома. Чувате ли ги?