Eдно видео във фейсбук съвсем наскоро показа жестоко отношение към малко дете. Клипът е заснет от майката – извършител на побоя и психическия тормоз, и изпратен на бащата, който го дал на своя приятелката, за да го публикува в мрежата. Полицията и социалните служби са се самосезирали и детето е изведено от дома и се намира в безопасност. По случая продължават да работят компетентните органи, които са реагирали светкавично и адекватно, с грижа за детето. Така, както законът и моралът го изискват.
Публикуваното видео нарушава правата на детето и въпреки, че вече е свалено, също е пример за злоупотреба. Изглежда сякаш двамата родители са използвали детето като оръжие в конфликта си. Видеото провокира вълна от възмущение, състрадание към детето и осъдителни коментари към майката. Въпреки че беше последвано от бърза реакция на институциите, то отново поставя редица въпроси.
Домашното насилие над деца е реалност, за която рядко се сещаме и сякаш не забелязваме, но която е ежедневие за хиляди деца в страната ни. То нанася тежки вреди и превръща живота на пострадалия в поредица от трудно поносими моменти. Системното насилие в детството е пряко свързано със здравето – стресът пречи на нормалната функция на имунната система и нарушава познавателните способности на детето. Децата, станали жертви на насилие, често изпитват затруднения в училище, както и в общуването с другите. Редица изследвания показват, че малтретираните деца в по-късна възраст са по-податливи на злоупотреба с наркотици и алкохол, рисково сексуално поведение и нарушаване на закона.
Как да реагираме при случай на насилие над дете?
Как да реагираме, ако това се случва пред очите ни? Какво да направим, ако сме свидетели на системно насилие над деца? Да повикаме ли полиция, да се намесим ли? Да подадем ли анонимен сигнал до полицията или Агенцията за закрила на детето? Кой може и трябва да потърси помощ и кой трябва да я предостави?
Според Закона за закрила на детето всеки от нас е длъжен да сигнализира компетентните органи, когато има случай на насилие спрямо дете, независимо дали е физическо, психическо или сексуално и дали се извършва от непознат на улицата, в училище или у дома от родител, роднина или близък човек.
Почти без изключения, децата не лъжат, когато говорят за насилие, освен в случаите, когато отричат, че то се е случило.
Ето няколко полезни стъпки за това, какво бихме могли да направим, ако дете ни разкаже, че е претърпяло насилие, препоръчани от нашите партньори – фондация П.У.Л.С.:
- Останете спокойни и дайте шанс на детето да ви разкаже по свой собствен начин какво се е случило.
- Не реагирайте прибързано и не критикувайте по никакъв начин.
- Уверете детето, че му вярвате и се радвате, че ви е разказало.
- Уверете детето , че не е направило нищо нередно.
- Уверете го, че ще направите всичко възможно, то да не бъде наранявано отново и че ще му окажете съдействие. Не обещавайте на детето, че ще направите нещо изключително и специално, което не е по вашите способности.
- Сигнализирайте отдела за „Закрила на детето” и други служби и специалисти, работещи с деца в риск.
Сигнали могат да бъдат подавани в регионалните отдели „Закрила на детето“, Държавната агенция за закрила на детето или органите на МВР. Сигнали могат да бъдат подадени и в Зона ЗаКрила, които засега работят в градовете София, Монтана и Шумен. На сайта endviolence.bg може да намерите подробна информация за услугите за закрила в различни региони на България.
При случай на насилие, показан в интернет, сигнал може да подадете на Safenet.bg. Едва след подаването на сигнала, може да пристъпите към докладване в самия сайт или платформа, за да може да се установят местонахождението и участниците, преди самият сайт да свали съдържанието.
Как говорим за случаите на насилие над деца?
Разпространяването на видеото, съдържащо кадри с насилие над дете, отключи вълна от коментари и възмущение и предизвика и реакцията на отговорните институции. В същото време не бива да се забравя, че наред с изключително важната намеса, най-важното е запазването на детето от допълнителното нараняване, до което често пъти води разкриването на неговата самоличност.
Когато са налице случаи с насилие над дете, не бива да се разпространява лична информация за него, защото това дете някой ден ще порасне, а клипът, веднъж качен, завинаги ще остане в интернет. И то ще може отново и отново да го гледа, и да знае, че неговата травматична история е достъпна за всички. Нека оставим на самото дете да прецени някой ден на кого може да я довери, а не да правим от нея новина.
Но най-важният въпрос е – как подобни ситуации да бъдат избегнати?
Голяма част от случаите на насилие на деца все още остават скрити, поради обществени нагласи, които толерират умерените форми на физически наказания.
Насилието може да бъде предотвратено и намалено. Сред работещите практики са: изпълнението на разпоредбите на закона; промяната на социалните норми и ценности в посока на създаване на висока обществена чувствителност и непримиримост към всички форми на насилие; създаването на безопасна среда за децата; подкрепа за родителите и полагащите грижи за децата; икономическо развитие и подкрепа за доходите; наличие на услуги за реакция и подкрепа; образование и развитие на социални умения.
За съжаление, това е проблем, който продължава да бъде неглижиран от държавните институции, отговорни за благосъстоянието на децата в България.
Закрилата на децата от всички форми на насилие е една от основните насоки в работата на Национална мрежа за децата и нейните близо 150 организации членове. Затова темата е сред акцентите в годишния ни доклад за оценка на държавните институции „Бележник – какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“, а оценката е слаб, 2, 50, като в документа са подробно разписани мотивите и препоръките по темата:
Липсва съвместна работа на институциите
И през 2019 г. беше направен неуспешен опит от държавата да оптимизира съвместната работа на всички институции и останалите ангажирани субекти в случаи на деца – жертви или в риск от насилие. С приемането на Закона за социалните услуги, в неговите допълнителни разпоредби беше приет текст, който да регулира Координационния механизъм за работа на мултидисциплинарните екипи при случаи на насилие над дете или при необходимост от предотвратяване на насилие. За съжаление, забавянето на влизането в сила на Закона доведе до задълбочаваща се криза при оказването на качествена подкрепа на деца.
Няма единна система за регистриране на случаи
Към края на 2019 г. в България все още няма единна система за регистриране на случаи на насилие над деца. Различните органи по закрила водят свои отделни статистики, но резултатите не се анализират цялостно.
По предварителни данни на Министерство на вътрешните работи общият брой на престъпления срещу деца през 2019 г. е бил 2 268. По данни на АСП през 2019 г. сигналите, постъпили в отделите „Закрила на детето“ за насилие над деца, са се увеличили с 65 в сравнение с предходната и общият им брой е бил 1 171, като по 446 от тях са открити случаи.
По данни на Националната телефонна линия за деца 116 111 , семейството е мястото, където децата са насилвани най-много – 463 сигнала, на улицата – 85, в училище – 20, броят деца, преживели насилие в институции, е 12, в осиновително семейство – няма, при близки – 21, на обществено място – 26.
Законодателните промени се бавят
Коренът на проблема е толерансът, който държавата има към домашното насилие във всичките му проявления. Най-ясно това се вижда от официално представената информация от ДАЗД , от където се разбира, че проблемите са ясно идентифицирани, но по тях се работи със забавени обороти или изобщо не се работи, защото се бавят необходимите законодателни промени, които да определят каква точно ще е политиката на българската държава по отношение на насилието над деца.
Министерство на правосъдието в официално предоставената информация не прави връзка между промените в НК, касаещи инкриминирането на домашното насилие, и насилието над деца. А при установено домашно насилие по НК, ако в семейството има деца, то те също са жертва на домашно насилие.
Нужна е много работа както по отношение на законодателството, така и в посока на обучението на институциите и работещите в тях относно тълкуването и прилагането на нормите, както и за работата на терен с деца-жертви на насилие.
Като опит за компенсация на проблемите на законодателството и практиката, свързани с домашното насилие, повдигнати около обсъждането на ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени, парламентът прие промени в Наказателния кодекс, които правят усилия за по-добро дефиниране на домашното насилие и въвеждат по-сериозни наказания при извършено престъпление в условията на домашно насилие. Друга промяна се отнася до случаите, в които в семейството има регистрирано по условията на НК домашно насилие, в които при наличие на деца, те също се разглеждат като жертва на насилие.
Темата за домашното насилие, обаче, остава трудно разпознаваема за част от институциите, ангажирани с превенцията и подкрепата на жертвите. Министерство на правосъдието текущо планира и провежда обучения на магистрати относно мерките за защита по ЗЗДН. Прави впечатление липсата на връзка между дейностите на МП и новите текстове в НК, касаещи домашното насилие.
Продължават да липсват услуги по места
Продължават да липсват и достатъчно на брой и достъпни общи и специализирани услуги за пострадали от насилие деца. В повечето от областните центрове няма никакви услуги за настаняване на жертви на насилие. На територията на страната продължават да действат няколко кризисни центъра, които не успяват да посрещнат всички случаи.
Атаката на дезинформация затрудни процеса
Темата за предотвратяването на насилието и подкрепата на жертвите на домашно насилие продължава да бъде под сериозна атака. След като през 2018 г. българският парламент не ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, през 2019 г. обект на атака беше проектът на Стратегия за детето (2019-2030), в която една от стратегическите цели беше превенцията и защитата на децата от насилие. В документа бяха заложени и мерки, насочени към подобряване на уменията на професионалистите, за разпознаване на насилието в семейна среда и ефективно сигнализиране, развитие на услуги за деца, жертви на насилие, повишаване на капацитета на системата за закрила на детето и създаването на работеща система за превенция на домашното насилие, ефективно събиране на данни за насилието над деца и пр. Особено сериозна беше атаката срещу предвидената мярка за въвеждане на пълна забрана на телесното наказание и криминализиране на домашното насилие. Темата за благосъстоянието на децата, подкрепата на родителите и защитата от домашно насилие беше подменена с несъществуваща заплаха от извеждане на деца от семействата им, която чрез активна дезинформационна кампания набра обществена популярност, довела до „замразяването“ на проекта на Стратегия за детето.
Наред с това, сериозна атака беше проведена и срещу Националната телефонна линия за деца 116 111, която е единствената, на която деца могат да подават сигнали, включително за домашно насилие.
Препоръки от Национална мрежа за децата:
- Създаване на единна информационна система за регистриране и проследяване на случаите на насилие над деца;
- Анализиране на ефективността на прилагане на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и предприемане на конкретни мерки за преодоляване на констатираните трудности и предизвикателства;
- Разкриване на социални услуги за оказване на защита и подкрепа на деца, пострадали от насилие, във всеки областен град;
- Необходимо е практиката на системни супервизии за работещите по случаи на насилие над дете да стане задължителна и да се обезпечи с човешки и финансов ресурс;
- Организиране, където е необходимо, на специализирано обучение за лицата, работещи в рамките на разследващите органи за незабавно съдействие в случаите на деца, жертва или в риск от насилие.
Снимка: pixabay.com
