От Национална мрежа за децата сме силно притеснени от изложените твърдения за сексуално насилие и порочни практики в институция за деца в решението на Европейския съд по правата на човека и сме обезпокоени от доказаната неефективност на разследването на българските власти при наличието на такива сериозни обвинения, засягащи множество деца в грижа. Намираме твърденията на някои от представителите на институции за недопустими, тъй като намекват за вина у децата, за манипулации или изкривяване на фактите от тяхна страна, както и често оправдават или обясняват случилото се чрез интерпретации, които не са подкрепени с факти.
Преди броени дни, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решението си на Голямата камара по делото „X и други срещу България“, дело, свързано с твърдения за сексуално малтретиране на три деца в български дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа преди осиновяването им. Базираният в Страсбург съд постанови, че българските власти не са нарушили забраната за нечовешко или унизително отношение в неговото съществено измерение, но са нарушили неговата процесуална част, като не са използвали всички налични механизми за разследване, за да изяснят фактите по делото.
Жалбоподателите пред Европейския съд по правата на човека – момче и две момичета от български произход, са били отглеждани в дом за деца, лишени от родителска грижа в България, преди да бъдат осиновени от италианска двойка през юни 2012 г., когато са били съответно на 12, 10 и 9 години. Най-малкото момиченце има проблеми с поведението – агресивно е към майката, а момчето изпитва затруднения в училище. Няколко месеца след пристигането на децата в Италия, техните осиновители докладват на италианските власти, че децата са били подложени на ужасяващо сексуално насилие, докато са били настанени в дома за деца в България. Осиновителите разбират това, тъй като едно от момичетата споделя, че голямото дете – момчето, я е докосвало сексуално, като в резултат от твърденията родителите се обръщат към психолог, който говори с децата. Според доклада му, децата са участвали в определени сексуални практики помежду си, на които са играли всички деца в дома, без да осъзнават действията си.
Решението съдържа сериозни и притеснителни твърдения, като например това, че децата са били подлагани на сексуално и физическо насилие от страна на по-големи деца в дома. Описват се още конкретните сексуални посегателства и действия, които са упражнени срещу децата в дома от друго дете, включително и извращения и деградиращи практики. Децата твърдят, че посегателствата са се случвали системно – всяка вечер след загасяне на светлините, когато са оставали без наблюдение на служител на дома. Момчето съобщава, че е било малтретирано за първи път на шестгодишна възраст и е било изнасилено от един от работещите в дома (Н). То казва, че се е оплакал на директора, като веднъж е била извикана полиция. Момчето впоследствие обаче оттегля обвиненията си при разпит в полицията, тъй като Н. го е заплашил и го ударил в лицето.
Децата споделят също, че са били водени в дискотека в село, близо до дома, в която са били насилвани от непознати мъже, които са „играли“ с тях и с които са правили секс, както и от други деца в дома. В текста на решението се излагат твърдения от страна на бащата и италианската Комисия за международно осиновяване, че всъщност много от служителите в институцията, както и външни лица, са замесени в насилието, като децата са били изнасилвани и са били свидетели на наслието, в резултат на това са повтаряли поведението помежду си. Те изискват от българските власти да предприемат мерки по случая, за да предпазят децата в институцията.
Според думи на децата, те са казвали на служител от дома (или директора на дома) относно случващото се, но единствено им е било отговаряно, че ще се извика полиция, ако се случи отново и е била правена забележка на децата, упражняващи сексуално насилие върху други. Децата, по техни думи, са били предупредени да не казват на осиновителите си какво се е случвало, защото те ще искат да ги върнат в България. Децата твърдят и че са били заснемани от фотографа на дома в порнографски снимки с маски.
Децата са били прегледани от двама специализирани италиански психолози съответно през 2012 и 2013 г.. Със съдействието на италианската асоциация, която работи в ползата на обществения интерес – „Telefono Azzurro“ осиновителят на жалбоподателите/децата докладва въпроса на италианските и българските власти. Писмото на осиновителя им цели да се свърже с властите, за да поиска съответната идентификация и провеждане на разследване, но от българска страна получава сканиран файл в pdf формат на български език, в който институциите молят за повече информация – имена на децата и конкретната институция, в която са били настанени децата и за която се отнася, като бащата ги моли да изпратят отговора си в word формат, за да може да си преведе отговора им, а след това няма последващ отговор по тази кореспонденция.
След като научават за проблема от журналистическа статия, българските власти започват разследване, което е прекратено на по-късен етап с мотива, че няма доказателства за извършени престъпления.
Някои от действията, предприети от българските власти, включват: разпит на кмета на населеното място, в което се намира институцията, инспекция и доклад от Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), посещение на дома. Според доклада на ДАЗД инспекторите са разговаряли с децата на групи от по четири или пет в неформални разговори, които постепенно са се фокусирали върху въпроси относно възможни актове на насилие или нежелан физически контакт. По-големите деца, които умеели да четат и пишат, били помолени да отговорят на анонимен въпросник, който – отново според доклада – те могли да попълнят и без присъстващ член на персонала. Според психолога, който е наблюдавал децата в дома, нито жалбоподателите, нито другите деца са споменавали за малтретиране или сексуално насилие и не са показвали признаци на такова отношение към тях. От събраната информация също става ясно, че децата понякога проявявали агресивно поведение един към друг, което се считало за нормално на тази възраст. Според персонала децата не са имали затруднения да се доверят на другите и да споделят.
В доклад, изготвен от полицията, се посочва, че е извършена справка с наличните в дома документи, включително медицинските досиета на децата, говорено е с членовете на персонала (директора, психолога, двама възпитатели, асистент по грижа за деца, шофьорът, пазача и техника по отопление), някои лица, които от време на време са работили в институцията (фотограф на име Д. и електротехник, първото име на когото започва с Н.), и на четири деца на възраст между единадесет и тринадесет години ( три момчета, Б., Г. и А., и едно момиче, Бо.), които жалбоподателите са споменали в своите показания. Посочва се, че редовните медицински прегледи, извършвани от общопрактикуващия лекар извън домовете за сираци, не са разкрили признаци на физическо или сексуално насилие над децата. Споменава се, че на децата е била достъпна кутия за жалби, както и телефон, който дава номера на националната линия за помощ за деца в опасност, и че по тези канали не били докладвани инциденти, отговарящи на твърденията на децата.
Докладът също така се позовава на разследванията, проведени от прокуратурата и полицията по инциденти, случващи се в дома от 2002 г. насам, и по-специално един случай на малтретиране от служител, който впоследствие е бил уволнен, и един случай, в който някои деца случайно погълнали лекарства. Заявява се, че не са регистрирани съобщения за сексуално насилие.
Психолог е заявил, че през времето си в дома, детето не е проявило симптомите, посочени от осиновителите. Психологът добавил, че докато малкото момиче е било психически стабилно, по-голямото и момчето били по-конфронтационни и склонни да манипулират други хора, включително възрастни. Тя също отбелязала, че по време на първоначалните срещи с бъдещите осиновители момчето било раздразнено, защото родителите очевидно са обърнали повече внимание на сестрите му. Според доклада, получените свидетелски показания също показват, че Д. – момчето, което жалбоподателите са идентифицирали като извършител на злоупотреба и малтретиране, е осиновено от италиански родители още в края на лятото на 2011 г., когато той бил на дванадесет години.
След приключване на предварителното разследване, окръжната прокуратура решава да не образува наказателно производство и прекратява досъдебното производство. Прокурорът заключва, че събраните доказателства не водят до заключението, че е извършено престъпление.
Осиновителите на българските деца завеждат дело в Италиански младежки съд (Youth court). В решението си Младежкият съд в Италия отбелязва, че събраните доказателства, и по-специално оценката на вещото лице, показват, че жалбоподателите са били подложени на многократно сексуално насилие и малтретиране в дома за деца в България. Съдът отбеляза, че според изявленията на родителите жалбоподателите са разкрили, че са участвали в сексуални действия помежду си, че това е било често срещано сред децата в дома и че децата също са били жертви на насилие от няколко служители, които са ги принудили да извършват сексуални действия. Съдът отбелязва, че насилието е извършено в дома за деца и на място, където децата са били отведени на почивка, че децата са били заплашвани, включително с оръжие, че въпросните деяния са заснети от фотограф Д. и че децата са идентифицирали някои от споменатите от тях лица, и по-специално фотографа, върху снимките, представени от журналист от L’Espresso.
В резултат на решението на Италианския съд, разследването в България е подновено. Направени са множество запитвания от страна на италианското Министерство на правосъдието и Италианското посолство за хода на разследването. Въпреки това, досъдебното производство отново е прекратено с прокурорско постановление. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заключва следното:
„Първият разказ на Х на осиновителите си относно насилието, на което той твърди, че е бил подложен в България, е насочен главно към фокусиране на вниманието им върху събития, които всъщност не са се случили и оправдаване на действия, които той е извършил спрямо сестрите си и към които родителите са изразили силно неодобрение.
Някои аспекти на първоначалните разкази [направени от жалбоподателите] на техните родители и психолозите не бяха потвърдени по време на подробния разпит от прокурора в Италианския младежки съд.
Тъй като трите деца се страхуваха да не бъдат отхвърлени от техните осиновители, които не одобриха категорично тяхното неморално поведение в новото им семейство – в рамките на което децата получават много любов и внимание – те се опитаха да предизвикат съжаление и да подценят собствените си действия чрез свързване на инциденти, които в действителност не са се случили, в които те са били жертви на престъпления.
С оглед на гореизложеното считам, че заповедта на Великотърновската апелативна прокуратура е била правилна и в съответствие със закона. „[1]
Жалбоподателите завеждат дело пред ЕСПЧ през април 2016 г., като твърдят, че са нарушени няколко основни права на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), тъй като българските власти не са изпълнили задълженията си да ги защитят от такова отношение и да проведат разследване. Делото им е единодушно отхвърлено с решението на ЕСПЧ от 17 януари 2019 г. Те обжалват това решение пред Горната камара.
На 03.02.2021 г. Горната камара на ЕСПЧ заключи, че не намира, че българските власти са нарушили забраната за нечовешко или унизително отношение в член 3 от ЕКПЧ. Съдът в Страсбург отбелязва в тази връзка, че не разполага с достатъчно информация, за да установи, че българските власти са знаели или е трябвало да знаят за реален и непосредствен риск жалбоподателите да бъдат подложени на малтретиране, като например да породи задължение да предприеме превантивни оперативни мерки, за да ги предпази от такъв риск.
Въпреки това, решението заключва, че е налице нарушение на процесуалните задължения, присъщи на член 3 от ЕКПЧ, тъй като българските власти не са успели а) да използват наличните механизми за разследване и международно сътрудничество; b) да предприемат всички разумни мерки, за да изяснят фактите по делото и c) да предприемат пълен и внимателен анализ на доказателствата пред тях. Според ЕСПЧ тези пропуски са напълно достатъчни, за да се заключи, че проведеното разследване не е било ефективно по смисъла и съгласно стандарта на член 3 от ЕКПЧ.
***
В годишния си доклад „Бележник 2020. Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ [2] адресираме проблема за насилието в институции, като коментираме, че „насилието в специализираните институции за деца продължава да бъде факт и да се проявява по различни начини – от физическо малтретиране до психологически тормоз. Данни за такива случаи съществуват, включително и казуси, получили обществена гласност.“. По данни на Националната телефонна линия (НТЛД) за деца 116 111[3], броят на сигналите на деца, преживели насилие в институции, е 12 през 2019 година. Тези случаи, както е видно и от решението на ЕСПЧ, често остават скрити за обществото и се докладват изключително трудно.
Пълният текст на решението на Голяма камара на ЕСПЧ, налично на английски и френски език: https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22appno%22:[%2222457/16%22],%22itemid%22:[%22001-207953%22]}
Обжалваното решение на ЕСПЧ от 2016 година: https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-189351%22]}
[1] Превод на цитата на български от английски език спрямо съдържащия се в решението на ЕСПЧ цитат
[2] „Бележник 2020. Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ Национална мрежа за децата, https://nmd.bg/campaigns/belezhnik/opisanie/
[3]Данни от Писмо с изх.№ 48-01-6#15/28.11.2019 г. по описа на Държавна агенция за закрила на детето относно предоставяне на информация във връзка с подготовката на Бележник 2020: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?
Снимка: pixabay.com
