Все повече говорим за домашното насилие във връзка с негативните статистики от и след пандемията. Изглежда, тя се отрази негативно върху човешката психика и подтикна мнозина да се превърнат в насилници или просто отключи така или иначе напиращата агресия. Няма как цифрите да не ни плашат. По 73 сигнала на ден е прекалено много, че да затворим очи и да подминем статистиката. Хората сигнализират по-често за бой у дома, отколкото за пандемията, в която се намираме. Означава ли това, че домашното насилие е новата пандемия?
Макар тези данни малко или много да стряскат обществото, все пак има и нещо позитивно в цялата ситуация. Това е, че най-сетне жертвите на домашно насилие превъзмогнаха страха си и започнаха да съобщават за случващото се – да търсят помощ, за да се измъкнат от оковите на дома, превърнал се в затвор. Това действие е първата стъпка към елиминирането на това грозно явление в българското семейство, което придава горчив вкус на най-святото – обичта и любовта между хората. Всъщност дали изобщо може да има любов между жертва и насилник?
Отговорът е отрицателен. Това е криворазбраната представа за любовта, модел, който е налаган в голяма част от българските семейства. Родителите в такъв съюз са свикнали да вдъхват респект у рожбите си чрез насилие и скандали. Така детето приема, че обичта има трънлива обвивка, но въпреки това трябва да я приемаш такава, каквато е, без значение дали те наранява или съсипва живота ти. Насилникът пък става такъв поради обратната логика – мисли си, „за да ме обича и уважава някой, аз трябва да покажа, че съм силен и че мога да наранявам“. Тези порочни отношения в дома водят единствено до раждането на умалени модели на родителските грешки. Впоследствие самите деца стават родители и така този порочен цикъл изглежда безкраен.
За да се отървем от домашното насилие, са нужни усилия в няколко посоки. Важното е, че първите стъпки са направени – в обществото ни се говори все повече за проблема, а сигналите от жертви стават все повече. Остава да бъдат положени усилия насилниците да получат адекватно наказание, и то навреме – преди да се стигне до фатален развой на семейния скандал.
От една страна, това засяга пряко народните представители и парламентарните комисии, които трябва да внесат промени в Закона за защита от домашното насилие, както и в Наказателния кодекс. Те трябва да са такива, че без да се нарушава презумпцията за невиновност, да се налагат ограничения, които да отдалечат насилника от жертвата и да се предотвратят трагедии. Наказанията при доказано насилие трябва да са строги и да се постигат повече усилия по залегналите и в момента мерки за „превъзпитание“ на насилника. Обществото трябва да види промяната първо в българското правосъдие – с усилената работа на разследващите по доказването на тези престъпления и постигането на ефективни присъди.
От друга страна, трябва да се подобри грижата за потърпевшия – да се предостави психологическа и социална помощ, която да помогне на жертвата да започне „на чисто“. Осъзнаването, че домашното насилие е сериозен проблем, срещу който трябва да се борим с оказване на помощ на потърпевшите от агресията вкъщи. За целта е необходимо и по-строго законодателство, което е работа на народните представители, правоохранителните органи и на съдебната власт. Това е и ваксината, която ще ни помогне да се справим с този злокобен вирус, върлуващ в обществото ни.
Източник: monitor.bg, автор: Борислава Алексова
Снимка: pixabay.com
