Интервю с Петя Димтрова, програмен директор в Института по социални дейности и практики и работи по темите за деца в контакт със закона – като жертви, извършители и свидетели в процедурите. Преди това е работила в публичния, така и частния сектор в областта на правата на децата и тяхната закрила. Съавтор е на няколко публикации. „Дневник“ разговаря с нея за тенденцията децата да са най-често и извършители, и пострадали от кражби.
Какви са факторите, които водят до това децата най-често да извършват и да са пострадали от кражби?
– Много е трудно да кажем какви точно са факторите, които карат едно дете да извърши престъпления или някакво противоправно действие.
Това, което знаем от множество проучвания е, че т.нар. неблагоприятни преживявания в детството (ACEs) – загуба на близък, изоставяне, насилие – физическо, емоционално или друго. Детето да е свидетел на насилие, неглижиране, родител алкохолик или с ментални проблеми, развод, родител, който е в затвора – са рискови фактори, които могат да доведат до редица неблагоприятни последствия за цял живот, включително и извършване на противообществени или криминални прояви.
При повече неблагоприятни събития има в детството, нараства и рискът от злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, от извършване на противоправно деяние, от извършване на актове на насилие и редица други. Всъщност тези неблагоприятни преживявания са доста чести, не всеки пострадал автоматично става извършител на престъпления. Децата с които ние работим обаче, които са в конфликт в закона, всички са имали такива преживявания.
Друг фактор е и реакцията на детското трудно поведение, което често се проявява рано, още в началните класове на училището. В тази „педагогическа“ и „професионална“ реакция преобладават отхвърлянето, преместването в друго училище, етикетирането, социалното изолиране на тези деца, което в пубертета и юношеството често води до противообществени и криминални прояви.
Преди три години анализирахме научната литература за това как се отразява телесното наказание над децата и ги описахме в наръчник. Един от ефектите на телесното наказание е именно извършването на престъпления.
Как се справя системата с тези прояви и успява ли да въздейства на децата?
– Сред работещите с деца в конфликт със закона има разбиране за трудностите, през които са преминали. Това обаче не означава, че системата реагира ефективно. Децата в конфликт със закона се третират предимно на база на извършеното от тях противоправно деяние. Не се работи с причините за извършването на този акт, как се е стигнало дотук. Много рядко тези деца стигат до социалната система. Дълго имаше диалог за промяна на подхода при работа с тези деца, дори беше разработен нов проектозакон, който така и не беше приет. В момента работим със закон от 1958 г. , който е бил много прогресивен за времето си, но не отговаря на съвременните нужди, както и на това, което знаем за детската престъпност.
България следва да въведе и изискванията на една европейска директива – ЕС/800/2016. За съжаление във внесения в миналото Народното събрание проект един от ключовите моменти в директивата – индивидуалната оценка, дори не е преведен правилно. Използва се стар термин – личностна характеристика, но истинският въпрос е какво представлява тази оценка. Тя би трябвало да оцени всички фактори около детето, включително как се е стигнало до криминално деяние, за да може да се планира правилният отговор.
Какви са другите възможности за въздействие върху деца с трудно поведение?
– Възстановително правосъдие и различните му форми – медиация, конференции, кръгове, но общото при всички тези форми е, че се цели извършителят да разбере какви са всички последствия от деянието му, какво е причинил на жертвата – както в материален, така и в емоционален план и да поеме отговорност за действията си. Жертвата също трябва да е съгласна с предложения план за действие. Търси се и посрещане на обществения интерес.
Възстановителното правосъдие се оказва изключително ефективно, тъй като се стреми да промени нагласите на самите извършители и да възстанови отношенията в общността, където могат да видят не само извършителя, а младежът, който е правил и много други добри неща.
Понякога младежите са склонни да изпробват границите, да видят докъде могат да стигнат, да предизвикат обществото или все още не са достатъчно зрели да разберат последиците от действията си. В процеса на възстановително правосъдие младежите осъзнават редица постановки и поемат отговорност за причинените вреди като ги възстановяват по начин, приемлив и за жертвата и за обществото.
Изследване в Северна Ирландия, където е въведена т.нар. младежка конференция, показва и високата ефективност на метода както за извършителите, така и високо ниво на удовлетвореност у жертвите.
Какво е младежка конференция?
– Младежката конференция е среща, която се провежда в сигурна среда и се води от фасилитатор. Това е процес на участие, който, от една страна, дава възможност на младия човек да промени поведението си, а от друга, дава възможност на жертвата да потърси компенсация. Конференцията се занимава с извършеното от младия човек деяние. Процесът на възстановително правосъдие се основава на зачитането на правата и равенството на всеки индивид, ценността на разнообразието и признаването на взаимозависимостта като характерна черта на обществото.
Престъпленията увреждат взаимоотношенията и причиняват щети на жертвите и близките им, на децата и младите хора, които ги извършват, на техните близки и на общностите. Престъплението поражда задължение за изправяне на претърпените щети и вреди. Компенсирането на щетата/вредата и възстановяването на взаимоотношенията са целите на възстановителното правосъдие и на модела за младежки конференции на Агенцията по младежко правосъдие – орган, който може да бъде отговорен за провеждането на такива срещи.
Конференциите се организират от професионални, обучени за целта координатори и включват детето или младият човек, който е извършил правонарушението, родител (или друг „подходящ възрастен“) и полицейски служител, обучен за провеждането на младежки конференции. Жертвите или техен представител също се насърчават да участват. Както жертвата, така и младият извършител имат право по тяхно желание на конференцията да присъства приятел или роднина, който да ги подкрепя. Децата и младите хора говорят сами от свое име, но могат да имат и юридически представител, който да ги съветва (осигурява се правна помощ). Възможно е на конференцията да бъде поканен да присъства също и социален работник, младежки работник или представител на общността.
Каква роля играе гледната точка на жертвата за осъзнаването на извършеното?
– Общностите, децата в конфликт със закона и жертвите, всички те имат важен принос за ефективната и справедлива ответна реакция на престъпления. Гледната точка на жертвата е от решаващо значение за разработването на план за възстановяване на вредите, причинени от престъплението. Децата и младите хора имат възможността да поемат отговорност за деянията си и за действията, необходими както за отстраняването на причинената от тях вреда, така и за намаляване на риска от рецидив. Общността осигурява благосъстоянието, безопасността и включването на своите членове, както на жертвите, така и на децата и младите хора, които извършват правонарушения.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: pixabay.com
