Във време на пандемия и честите призиви за самоизолация децата прекарват все повече време в онлайн пространството. Наред с полезните приноси на мрежата в нея дебнат и много опасности. По този повод БГНЕС се срещна с Доника Боримечкова, която е психолог към Асоциация „Родители“, за да потърси отговорите на редица въпроси, свързани с видовете заплахи в мрежата и заедно потърсиха причините за тях.
„В зависимост от възрастта на детето, 6 – 18 години, основните опасности са досег с неправомерно съдържание, доста често език на омразата. Децата се сблъскват все по-често с онлайн тормоза, булинга, секстинг и секстроушън. Това са най-честите рискове в онлайн средата“, заявява психологът.
Онлайн тормозът е социален феномен, който е пренесъл тормоза от реалната и ежедневна среда във виртуалната.
„Онлайн тормозът, особено когато става въпрос за онлайн тормоз между деца, обикновено пренася негативното отношение между децата от реалния свят, от класната стая или от междучасието във виртуалния свят. Доста често се случва да виждаме и обратното – тормоз, започнат в интернет пространството, да бъде пренесен в реалния свят. Онлайн тормозът се дължи на усещането за безнаказаност при деца в начален и среден етап на обучение“, категорична е Боримечкова и пояснява, че анонимността за децата не е толкова непонятна и доста от тях си дават сметка, че зад профилите в интернет стоят реални хора.
Тя добавя, че има случаи, в които жертвата е подложена на онлайн тормоз повече от 6 месеца, което води до емоционални проблеми у децата и зараждането на суицидни намерения.
Попитана за случая, при който ученички пребиха своя съученичка и я качиха в интернет, психологът обяснява, че тормозът е започнал още в училище.
„Тормозът започва преди това в училищната среда, последвал е побоят и след това е заснето видеото и качено в интернет. Качването на видеото е последствието, резултатът от онлайн тормоза“, посочва Боримечкова.
Според нея качването на клипове с участие на учители намалява във времето.
„Онлайн тормозът над учители е все по-рядко срещан феномен, благодарение на адекватните реакции на доста директори и на адекватното отношение на все повече родители. За съжаление все още го има като явление. Тормозът над учители идва от там, че учителската професия и авторитет са доста уронени пред учениците и отново не онлайн средата е първоизточникът“, уточнява тя. Сред причини, които водят до онлайн тормоза над учители, са училищната среда, родителската и семейна среда, комуникацията между училище и семейство, където най-вероятно нещо се е прекъснало.
Боримечкова се позовава на статистиката, която показва най-високо покачване при онлайн тормоза над ученици от ученици.
„От една страна може да се погледне, че затварянето на децата води до покачване на онлайн тормоза, но не смятам, че е толкова ясна и висока ескалацията в статистическите данни. По-скоро това е една константа. По предварителни данни поддържаме нивата на 2019 г., т.е. пандемията не е оказала толкова силно влияние. Изолацията води до скука, а от там се наблюдават по-скоро достъп до неправомерно съдържание, търсене на неподходящи материали, следене на сайтове с насилие, което би могло да доведе до агресия и самоагресия. Изолацията на децата по-скоро води до проблеми с тяхното емоционално състояние – затваряне, избухване. По-скоро е насочено навътре към тях, отколкото към другите“, посочва последствията от изолацията.
Тя обрисува и профила на жертвите на онлайн тормоза.
„По-затворените, по-различните, по-странните деца обикновено стават жертва на такъв тип насилие. А причината за възникване на насилието обикновено е неразбирателството между децата, като най-често неразбирателството между тях идва от там, че не успяват да уважат и разпознаят различието на другите. Неприемането на различието е доста честа причина за подобни явления. За съжаление това е доста често срещано явление в цялото ни общество“, уточнява психологът.
Попитана дали в големия или в малкия град онлайн тормозът е по-пагубен, специалистът коментира, че навсякъде той е еднакво разрушителен.
„В малките населени места този тормоз би прераснал във физически, най-малко защото там хората се познават. Това е лошият сценарий. Добрият сценарий е именно, защото хората се познават и може много бързо да се потуши подобен конфликт между деца“, посочва тя и добавя, че в големите градове, ако не се стигне до физическо насилие, то тормозът може да продължи много дълго време.
Специалистът споделя, че жертвите имат високо нивото на търпимост и това е така както при децата, така и сред възрастните, които ги заобикалят.
„Чувствителността на учителите към онлайн тормоза и заплахите в онлайн изнудванията все още е много ниска. Учителите дори и да знаят, че има някакъв проблем, доста често го отдават на възрастта, на характерови специфики на децата и не обръщат толкова сериозно внимание колкото би следвало да се отдаде на такова явление“, заявява тя, но отбелязва, че все повече деца знаят към кого да се обърнат за помощ благодарение на множеството информационни кампании и обучения, които се провеждат в училищата. Боримечкова отчита, че децата продължават да търсят помощ в интернет средата и от връстниците си, а не от родителите и учителите си.
„Със сигурност не се обръщат към учители и родителите си на първо място. Децата не споделят на родителите си поради липса на доверие, страх, срам, притеснение. Всеки случай е специфичен в това отношение“, обяснява психологът.
Тя акцентира и на друга уязвима група, на която все още не се обръща внимание, а е потенциално застрашена от опасностите в мрежата. Това са децата в предучилищна възраст. Според нея усилията на специалистите трябва да се насочи и към тях, защото много деца в ранна детска възраст започват да използват интернет.
Попитана дали подрастващите умеят да общуват, Боримечкова е категорична, че те отлично комуникират помежду си и е убедена, че все още не съществува заплахата дигиталната комуникация да унищожи физическата комуникация.
По отношение на компютърните игри, тя откроява отрицателните и положителни ефекти от тях.
„Онлайн и видео игрите дават възможност на децата да общуват едно с друго, от друга страна много от тези игри позволяват на децата да се научат да работят заедно в екип, да разработват стратегии, да мислят конструктивно, да се ориентират добре в пространството. Доста от тези игри носят много позитиви за децата. Важно е да се следи не колко време прекарва едно дете пред компютъра, а какво прави. Важно е качеството, а не количеството на ползване на електронни устройства“, категорична е тя.
Според нея игрите не трябва да се обявяват за враг номер едно на децата и родителите трябва да следят за добрия баланс между онлайн и офлайн живота на подрастващите, както и за физическото им здраве – трябва да се пазят очите, гръбнака от изкривявания. А повече от ясно е, че по-малките, от 0-3 г. не трябва да прекарват дълго време пред екран. Това не е добре както за социалното и емоционалното им развитие, така и за физическото им развитие.
Източник: БГНЕС